— Сякаш мога да ти откажа, — прошепна дрезгаво той.
Само че когато телата им се допряха, той се поколеба.
— Чакай… кой ще води?
Куин се усмихна.
— Много просто. Двамата.
В същия миг двамата се притиснаха един към друг и затанцуваха в перфектна хармония…
… и заживяха щастливо до края на дните си.