На бас, че гледката беше невероятна. Особено сега, с частично затъмненото от облаци слънце.
Насочи бинокъла към стрехите под покрива, търсейки охранителни камери, очаквайки да има по една на всеки двадесет фута.
Мда.
О’кей, имаше смисъл. От това, което беше чула, собственикът беше адски предпазлив — а такова непреклонно недоверие водеше до солидна доза защитни мерки, включващи (но не и ограничавайки се с) лични телохранители, бронирани коли и най-вече, постоянно наблюдение на която и да е околност, в която индивидът прекарваше някакво време.
Например, мъжът, който я беше наел, имаше всичко това, та и повече.
— Какво, по… — прошепна тя, фокусирайки бинокъла.
Спря да диша, за да се подсигури, че нищо не бе помръднало.
Всичко това… беше грешно. Нещо като вълна премина през вътрешността на къщата. Мебелите, които можеше да види, бяха едва доловимо вълнообразни.
Като остави бинокъла, тя се огледа наоколо, чудейки се дали проблемът не беше в очите ѝ.
Мне. Всичките борови дървета в гората изглеждаха нормално, неподвижни, клоните им не се движеха в студения въздух. Когато отново погледна през обективите, проследи покрива на къщата и контурите на каменните комини.
Всичко беше напълно неподвижно.
Обратно към стъклата.
Вдишвайки дълбоко, тя задържа кислорода в дробовете си и се подпря на най-близкия брезов ствол за повече стабилност.
Нещо продължаваше да не е наред. Рамките на плъзгащите се стъклени врати, очертанията на верандата и всичко останало в къщата? Неподвижно и солидно. Вътре обаче изглеждаше… някак странно, сякаш имаше някаква картина, която правеше така, че да изглежда, че има мебели… сякаш тази картина беше насложена върху нещо като завеса…. която се бе разместила заради леко раздвижване на въздуха.
Това се очертаваше да бъде далеч по-интересен проект, отколкото бе очаквала. Да докладва за дейностите на бизнес партньора на нейния "приятел" не беше като да бяха запалили огън под задника ѝ. Тя предпочиташе доста по-големи предизвикателства.
Но може би тук имаше повече, отколкото се виждаше на пръв поглед.
В края на краищата, камуфлажът значеше, че криеш нещо — а тя си изкарваше хляба като отмъкваше неща, които хората искаха да запазят скрити. Тайни. Стойностни предмети. Информация. Документи.
Нямаше значение как го наричаше. Това, което имаше значение, беше проникването в заключени къщи, коли, сейфове или куфарчета и измъкването на това, което търсеше.
Тя беше ловец.
И мъжът в къщата, който и да беше, беше нейната плячка.
Глава 10
Блей нямаше никаква работа с тежестите, които има във фитнес центъра.
Беше изпил малко червено вино порт на празен стомах и това го направи замаян и разконцентриран. Ала му трябваше поне някаква насока… план, място, където да завлече жалкия си задник. Всичко, само не и да отиде в стаята си, да стои отново в леглото си и да започне деня по същия начин, по който започваше нощта — като пуши и се взира в пространството.
И вероятно с още повече вино в добавка.
Като излезе от подземния тунел, той мина през офиса и бутна стъклената врата. Докато продължаваше да върви и да пие от полупълна чаша, умът му се въртеше от само себе си, чудейки се кога ще свърши тази тъпотия между него и Куин. На смъртното му легло? Господи, не смяташе, че ще издържи толкова дълго, допускайки, че има нормален живот, който се простираше пред него.
Може би трябваше да се изнесе от имението. Преди Уелси да бъде убита, тя и Тор бяха способни да живеят в собствена къща.
Проклятие, ако направеше това, нямаше да му се налага да вижда Куин освен по време на срещите — и при толкова много хора в Братството, ще бъде лесно да бъде извън поглед.
А той правеше това доста често.
Всъщност като се имаше предвид всичко това, те двамата нямаше да кръстосват пътища въобще — Джон постоянно беше с мъжа заради цялото това нещо с аструкс нотрум и между въртящото се разписание и начинът, по който територията е разделена, той и Куин никога не се биеха заедно, освен в спешни случаи.
Сакстън можеше да си ходи напред-назад по работа…
Блей се закова на място пред входа на помещението за тежести. През стъкления прозорец видя редица от тежести да се движат нагоре-надолу по машината за вдигане на тежести и разпозна по маратонките Найк кой е там.