И това прееба всичко.
Мамка му, можеше да си спомни как, стоейки буден през деня и взирайки се в тавана, казвайки си, че когато се озоват отново в клуба, в онези тоалетни, или където и да било, нямаше да прави това отново. Но всеки път щом излезнеха, сякаш на наркоман му предлагаха точно онова хапче, от което имаше нужда. И ето ги и двете целувки — първата надолу по коридора, в помещението за реанимация на клиниката. И той трябваше да бъде молен за това. И следващата в неговата стая, точно преди да излезе за пръв път със Сакстън.
Трябваше и за тази да моли.
Внезапно Блей се отказа да се преструва, че вдига тежести и опря ръце на бедрата си.
Каза си да си тръгне. Просто да се махне от седалката и да се изниже, преди Куин да се премести до следващото нещо и прикритието му да отиде по дяволите.
Вместо това, върна очите си върху рамената и този гръб, върху тясната талия и стегнатия задник, по тези атлетични крака.
Може би беше от алкохола. Или остатъчното чувство от спора на платформата. Цялата тази история със секса с Лейла…
Но в този момент той беше възбуден. Твърд като камък. Готов за това.
Блей сведе поглед към гърдите си до предницата на късите шорти — и се почувства така сякаш се е застрелял в главата.
Исусе, трябваше да се разкара от там веднага.
Докато Куин продължаваше да прави серия изтласквания, ръцете му бяха сковани и имаше чувството, че някой маха бицепсите от костите му с тъп нож
— и това беше като галене с перце в сравнение с онова в раменете му. Те бяха същинският проблем. Сякаш някой му бе минал отзад, беше сложил кран върху него и после сякаш трябваше да изтегли цялата машина така.
Нямаше идея колко повторения беше направил. Нито колко километра беше пробягал. Не броеше коремните преси, гръбните упражнения или подскоците.
Просто знаеше, че ще продължава.
Цел: тотално изтощение. Искаше да може направо да припадне веднага щом се качи горе и легне на леглото.
Като се пусна от лоста, постави ръце на бедрата си, приведе глава и задиша тежко. Дясното му рамо веднага се бе уголемило, но това беше доминиращата му страна, така че го очакваше. За да отпусне мускулите си, той завъртя ръка в огромен кръг и като се завъртя…
Куин замръзна.
От другата страна на сините постелки Блей беше на уреда най-близо до вратата, седеше така мирно, както стояха и тежестите, които така и не вдигаше.
Изражението на лицето му беше вулканично. Но не бе ядосан.
Не, не беше.
Имаше такава ерекция, че се виждаше през цялото помещение. Сигурно и през целия щат можеше да се види.
Куин отвори уста. Затвори я. После пак я отвори.
В крайна сметка реши, че това е първокласен пример как животът винаги ти поднася изненади. От всички ситуации, в които той бе мислил, че някога ще попаднат? Тази не беше сред тях. Не след… е, всичко.
Извади слушалките си и ги пусна да висят на врата му, пулсиращият бас мина от мощен рев в слабо малко тупкане.
Това за мен ли е? искаше му се да попита.
За част от секундата си помисли, че можеше и да е така, но все пак колко арогантно звучеше това? Той тъкмо му беше дръпнал реч за това как двамата не бяха нищо повече от почасови работници, които служеха заедно. И след това Блей се появява с ерекция с размерите на железен лост и първото, което му бе хрумнало, бе, че може би… вероятно, просто нещо като възможно е това… да беше за него?
Какъв беше простак.
И по дяволите, какво щеше да прави, ако внезапно се озовеше в паралелно измерение и Блей е с това държание тип „какво ще кажеш, а?“. Разбира се, че го искаше.
Мамка му, винаги го беше искал — и то до такава степен, че понякога се чудеше доколко това отблъскване „за доброто на Блей“ не се е оказало всъщност за негово добро.
Като премисляше тези неща, забеляза, че чашата на мъжа се е търкулнала в краката му.
Ах, имаше намесен алкохол — силно се съмняваше, че тъмната течност, останала по дъното, е Кока-Кола.
По дяволите, от това, което знаеше, Сакстън току-що вероятно му беше писал съобщение с мръснишки текст и това беше причината за ерекцията.