И това, ако не беше причина.
Братовчед ти ми дава това, от което имам нужда, по цял ден, всеки ден.
— Имаш ли да ми казваш нещо друго? — попита Куин остро.
Блей поклати еднократно глава.
Куин се смръщи. Блей беше от хората, които никога не са били луди глави, а именно това беше причината толкова дълго да бяха толкова близки. Самоконтрол и всички тия глупости. В този момент обаче мъжът изглеждаше сякаш беше на ръба.
Неприятности в рая между щастливата двойка?
Нее, бяха прекалено добре заедно.
— Добре, — човече, идеята да виси наоколо, докато Блей го вдига за още едно изживяване със Сакстън Великолепния, беше непоносима. — Ще се видим по-късно.
Докато минаваше покрай него, усети как очите на Блей го следят — но не гледаха лицето му. Или поне усещането не беше такова.
Какво, по дяволите, ставаше тук?
Като излезе с трясък от залата, се спря, за да провери дали бетонните стени не се топяха и дали внезапно вместо ръце нямаше риби или нещо подобно. Нито едно от двете абсурдни неща не бе вярно, но странното чувство на нереалност го прободе, докато вървеше надолу към съблекалните. Душът беше задължителен; беше целият в пот, а колкото и догените да обичаха да чистят и оправят, нямаше да му създаде повече работа само защото бе опитал да се убие във фитнеса…
Твърд. Вдигнат. Готов за секс.
Докато образът на Блей се движеше вътре в черепа му, той затвори очи и удари вратата, която се сгромоляса на земята сред плочки и вода. Имаше намерение да иде направо в душ-кабинките, но успя да стигне до предната част на стаята, където бяха подредени шкафчетата в дълга редица, а пейките обхождаха разстоянието по средата.
Като се спря, развърза маратонките си Найк, свали ги с ритници от краката си и смъкна чорапите си.
Направо беше адски твърд.
Блей се беше побъркал за това.
Поради някаква причина последните две сексуални завоевания на Куин изскочиха в ума му. Онзи червенокосият в „Желязната маска“, когото беше прелъстил и изчукал в тоалетната. Беше го избрал случайно в тълпата заради тази единствена физическа характеристика и естествено чукането не беше нищо особено. Беше като да искаш от скъпата текила „Херадура“, а да изпиеш светла бира.
И ето че го имаше и онова с Лейла, което не беше нищо повече, а просто физическа работа по настояване, като да пробиеш дупка в стената…
Боже, почувства се отвратително, задето си мислеше такива неща — и не го правеше с неуважение към Избраницата. Но поне беше сравнително мило, че и тя имаше подобен ум.
Това беше за последната година. Само тези два пъти.
Почти дванадесет месеца без нищо, а и не се беше занасял с никого. Просто не беше заинтересован от никого, все едно топките му бяха в зимен сън.
Странно, точно след промяната би изчукал всичко с два крака и туптящо сърце и докато се опитваше да си спомни поне няколко от многото лица — Господ знаеше, че не си беше правил труд да им научава имената в голям процент от случаите, — усети едно неприятно стягащо усещане в стомаха си.
Всички тези анонимни, безименни и без лица, които беше чукал… пред Блей. Винаги беше с него, като се замислеше сега. По онова време го чувстваше като приятелче или поне нещо такова, но сега се чудеше.
Да, майната му. Знаеше за какво беше всичко.
Беше такава женичка, нали.
Като се изправи на крака, се съблече гол и остави потникът и шортите му да пльокнат върху пейката, оставяйки мокра бъркотия. Влезе в душ-кабината, грабна някакъв шампоан без да гледа, изстиска от тубичката и влезе под струята. Водата беше направо смразяващо студена, но не му пукаше. Посрещна струята със затворени очи и отворена уста.
Червенокосият от клуба преди почти година? Когато прелъстяваше мъжа в тоалетните, само Блей беше в ума му през цялото време.
Точно Блей беше този, когото притискаше до мивката и целуваше силно. На Блей духаше, неговото тяло обръщаше с гръб към себе си и…
— За бога… — простена той.
От нищото образът на стария му приятел, седнал на уреда преди малко, широките му колене, членът му, подаващ се през тънката материя на шортите му, навлезе в ума му и сякаш ток премина по гръбнака му и се изстреля право между краката му. С ругатня се преви и се наложи да се подпре с ръка на хлъзгавите плочки.
— О… мамка му…