Като се приведе напред, опря чело в предмищницата си и се опита да се съсредоточи върху усещането от барабанещата по врата му вода.
Дори малко не успя.
Всичко, което чуваше, беше пулсирането в пениса му.
Е, това и кънтящата фантазия за това как пада на колене и се притиска между разкрачените бедра на Блей, как си проправя път с ближещи устни,… докато накрая не се озове, пъхнал ръка в крачола на шортите му и не направи чикия, която никога няма да забрави.
Заедно с още доста неща.
Като се извърна, за да не е с лице срещу водата, Куин притисна коса с ръце, зализа я назад и изви гръбнака си.
Усещаше как пенисът му стърчи хоризонтално от тялото му, молеше се за внимание.
Но нямаше да направи нищо. Блей заслужаваше нещо по-добро от това … да, нямаше смисъл, но просто го усещаше гадно — да се задоволява под душа заради ерекцията му, причинена от някой друг.
Да върви по дяволите партньорът му.
Собственият братовчед на Куин, за бога.
Докато ерекцията му си продължаваше все така, неповлияна от мислите, той знаеше, че денят щеше да е шибано дълъг.
Глава 11
Блей отпусна глава и изруга, когато тежката врата на стаята се затвори. Разбира се, от тази позиция виждаше само члена си. Никак не помагаше. Вдигна поглед, загледа се в закрепения за вратата лост и осъзна, че трябва да направи нещо. Не искаше някой да го свари така — пиян и със стърчащ инструмент в гащите. Ами ако някой като Рейдж влезеше? Щеше да слуша за това до края на живота си. Освен това, така и така беше облечен за тренировка и заобиколен от тренажори, можеше поне да уплътни времето си, да повдига малко тежести, докато се надява г-н Щастлив да потъне в депресия заради липсата на внимание.
Добър план. Наистина. Точно така.
Когато след известно време погледна часовника, осъзна, че са минали петнадесет минути и вече започва да влиза в ритъм, ако не се брои дишането. Ерекцията му обаче си имаше свои собствени планове. Ръката му мигновено се озова между бедрата, напипвайки твърдия…
Блей скочи от стола и тръгна към вратата. Край на глупостите — отиваше в тоалетната на съблекалнята с надеждата да изхвърли част от алкохола от организма си. После имаше намерение да се захване сериозно с тренировката, да се поизпоти и да избие остатъка от алкохола от тялото си. После щеше да си легне — и тогава, ако имаше нужда да изпусне парата с малко еротични занимания, щеше да ги търси на подходящото място.
Първия знак, че плана му може да се провали, се появи още с влизането му в страната на шкафчетата: чуваше се течаща вода, а това означаваше, че някой се къпе след тренировка. Той обаче беше толкова зает да се самонаказва, че дори не си направи труда да предположи кой може да е под душа. Ако го бе направил, щеше да спре, да се обърне и да намери друга тоалетна възможно най-бързо. Вместо това, той подмина шкафчетата и свърши това, за което бе дошъл. Получи просветление едва когато отиде да си мие ръцете. Главата му самоволно се извърна по посока на душовете. „Изчезвай”, сам си го помисли.
Завъртя кранчето и тихото скърцане му се стори като оглушителен писък. Дори не се погледна в огледалото. Не искаше да вижда това, което се четеше в погледа му. „Тръгни към вратата. Просто тръгни към вратата”…
Нежеланието на тялото му да последва простата команда не беше само опит за физическо неподчинение. Трагично, но му ставаше навик. И после щеше да съжалява.
В момента обаче, когато реши да пренебрегне разума и се шмугна зад матираната стена на душ-кабината, когато се криеше, когато наблюдаваше мъжа, който не биваше да има… безумния прилив на емоции бе дотолкова болезнено познат, че пасваше като ушит по поръчка костюм на собствената му лудост.
Куин обърна глава нагоре към душа, отново се подпря на хлъзгавата стена, тъмната му коса прилепнала към главата му под силната струя. Водата се стичаше по раменете му, надолу по гладката кожа на гърба му и достигаше великолепния му задник… и продължаваше по-надолу между дългите му, силни крака. През последната година тялото на боеца бе придобило още по-гигантски размери. След трансформацията си Куин изглеждаше грамаден и продължи да трупа маса през първите пет месеца на интензивно хранене. Едва наскоро, след като Блей го видя без дрехи за пръв път, той започна с убийствените тренировки, които оформиха до съвършенство и разкриха всеки мускул…