После трябваше да се фокусира върху коремните мускули, седалището и бедрата, коленете и прасците… та чак до малките пръстчета на краката. Не успя да стигне дотам.
Ако се опиташе отново да потисне възбудата си, щеше да му се наложи да използва твърде много енергия, а това нямаше как да се случи, защото пияния му мозък нямаше да съдейства. За съжаление имаше само един сигурен начин да се отърве от г-н Щастлив. А можеше да използва прикритието на мрака и да се справи с проклетото нещо, да източи напрежението и да припадне. Не бе по-различно от това да се събудиш посред нощ с ерекция — един господ знаеше, че нямаше намесени чувства. А и той бе под влияние. Още един аргумент „за”.
Не изневеряваше на Сакстън, както сам се опитваше да се убеди. С Куин нямаха връзка — а и той желаеше Сакстън. Още малко продължи да претегля плюсовете и минусите, но в даден момент ръката му взе решение вместо него. Още преди да се осъзнае, дланта му вече се пъхаше под еластичния колан и…
Когато се докосна, изсъска толкова силно, че прозвуча като изстрел в тишината, а скърцането на стола, когато таза му се раздвижи и раменете се затъркаха по кожата бе оглушително. Горещ и твърд, дебел и дълъг, члена му си просеше вниманието — но позицията на ръката му бе погрешна и нямаше как да го поглади. По някаква причина мисълта да се съблече от кръста надолу го накара да се почувства мръсен, но чувството му за благоприличие съвсем скоро отиде по дяволите, защото от тази позиция можеше само да се стиска. Повдигна задника си, свали шортите си… и осъзна, че ще му трябва нещо, с което да почисти след това. Свали тениската. Гол в мрака, опънат между стола и бюрото, той се отпусна, разтвори бедра и задвижи ръка нагоре-надолу. Триенето накара очите му да се въртят, захапа долната си устна — боже, усещанията бяха толкова силни, преминаващи през цялото му тяло…
Проклятие. Куин бе в съзнанието му, Куин бе в устата му… Куин бе в него, двамата се движеха в ритъм…
Знаеше, че не е редно. Застина на място. Просто замръзна.
— По дяволите.
Блей пусна пениса си и стисна зъби, макар да не извърши предателството. Отвори очи и се загледа в мрака. Самият звук, който издаваха гърдите му, докато вдишваше и издишаше, го накара отново да изпсува. Пулсиращите му слабини искаха оргазъма си, който той отказваше да изпита. Нямаше намерение да продължава…
От никъде образа на Куин, извил гръбнака си под падащата струя вода, изникна в главата му и превзе съзнанието му. Против всичките му доводи, лоялността и чувството му за справедливост… тялото му мигновено се претовари, оргазма го връхлетя, преди да успее да го спре, преди да каже не, не е редно… преди да успее да изрече „Не отново. Никога повече”.
О, Господи. Сладкото, пробождащо усещане се повтаряше отново и отново, и в един момент той се зачуди дали изобщо някога ще спре — в крайна сметка и той не правеше нищо по въпроса. Не можеше да се контролира физически, но контролираше умствените си реакции.
Когато най-накрая се успокои, дишаше тежко и хладината, която усещаше по гърдите си означаваше, че се е изпотил… и когато тялото му се възстанови от прилива, най-после се осъзна — и намаляващата му ерекция беше като барометър на настроението му.
Пресегна се и заопипва бюрото, докато не намери тениската си; после я сви на топка и я притисна към слабините си. За съжаление останалата бъркотия, в която се намираше, нямаше да се разчисти толкова лесно.
В другия край на града, на осмия етаж на Комодор, Трез стоеше в лъскав стол от стомана и кожа, обърнат към стъклената стена, която гледаше към река Хъдсън. Обедните слънчеви лъчи се спускаха от небето с цвят на хром, и всичко изглеждаше десет пъти по-ярко заради пресния сняг, натрупал през нощта по бреговете.
— Знам, че си там, — каза той сухо и отпи от кафето.
Когато не получи отговор, завъртя стола си. Естествено, Ай Ем се беше промъкнал от спалнята си и стоеше на дивана, в скута му се мъдреше айпад и показалеца му се движеше по екрана. Най-вероятно четеше онлайн изданието на Ню Йорк Таймс — правеше го всяка сутрин, когато се събудеше.
— Добре, — захапа го Трез. — Давай.
Единствения отговор, който получи, бе когато Ай Ем вдигна веждата си за част от секундата.
Шибаното копеле дори не поглеждаше в негова посока.
— Сигурно статията е запленяваща. За какво е? Непокорните братя? — Трез разклати няколко пъти чашата си. — Ай Ем. Сериозно. Това са глупости.