След секунда брат му надигна мрачния си поглед. Очите му, както обикновено, бяха лишени от всякаква емоция, съмнение и всички объркани неща, характерни за простосмъртните. Ай Ем беше нечовешки разумен, имаше преценката на кобра: наблюдателен, интелигентен, готов да нападне, но нямаше желание да пропилява енергията си, освен ако не е крайно наложително.
— Какво, — избуча Трез.
— Излишно е да повтарям това, което вече знаеш.
— Изненадай ме. — Отпи още една глътка от ръба на чашата, и се зачуди защо ли му се връзваше. — Давай.
Ай Ем сви устни, както го правеше винаги, когато обмисляше отговора си. После заметна червената корица на Айпада и четирите ѝ края мигновено залепнаха по местата си. После остави джаджата настрани, леко раздалечи краката си и се наведе напред, за да подпре лакти на коленете си. Бицепсите му бяха толкова грамадни, че ръкавите на тениската му всеки момент можеше да се разцепят.
— Сексуалният ти живот е извън контрол. — Трез врътна очи, но брат му продължи да говори. — Чукаш три-четири жени на нощ, понякога и повече. Не го правиш, за да се храниш, така че не ни губи времето с подобно оправдание. Застрашаваш професионалните стандарти на…
— Пия ликьор и чукам проститутки. Не смяташ ли, че е малко по-интелигентен…
Ай Ем вдигна Айпада и го размаха.
— Да се връщам ли към четенето?
— Само казвам, че…
— Ти поиска да говоря. Ако това е проблема, решението не е да заемаш отбранителна позиция, само защото не ти харесва това, което чуваш. Просто не ме принуждавай да говоря.
Трез стисна зъби. Ей това беше целия проблем с шибания му брат. Винаги имаше право.
Скочи от стола и прекоси отворената всекидневна. Кухнята изглеждаше като всичко останало в апартамента: модерна, просторна и подредена. Което означаваше, че докато си налива още малко кафе, можеше да наблюдава брат си с периферното си зрение. Понякога мразеше мястото: с изключение на времето, което прекарваше в спалнята си при затворена врата; само тогава можеше да се отърве от настойчивите погледи.
— Е, да чета ли или да говоря? — попита спокойно Ай Ем, сякаш му бе все едно кое от двете ще прави.
Трез отчаяно искаше да му каже да си завре носа в новините на Таймс, но това щеше да означава, че е загубил.
— Давай. — Трез се върна при стола и седна, готов да изтърпи конското.
— Не се държиш професионално.
— Ядеш едно и също в ресторанта си.
— Едва ли ще ми спрат спагетите със миден сос, ако на следващата вечер реша да си поръчам такива със сос Фра Диаволо.
Имаше право. Почувстваше се притиснат.
— Знам какво правиш, — продължи Ай Ем. — Знам и защо.
— Ти не си девствен. Ама разбира се, че не си…
— Знам какво ти изпратиха.
Трез замръзна.
— Как?
— Когато ти не отговори, ми позвъниха.
Трез побутна килима с крак и се обърна с лице към реката. Предположи, че така ще се отърват от лошите чувства, нали се сещате, като позволи на брат си да се държи настойнически, за да може после да се върнат към нормалните си отношения — по принцип бяха като дупе и гащи, и връзката им имаше огромно значение за него.
Можеше да понесе всичко, но не и търкания помежду им. За нещастие проблемите, за които брат му намекна преди малко, бяха основната пречка.
— Ако продължаваш да пренебрегваш случващото се, то няма да спре от само себе си, Трез.
Последните думи прозвучаха по-нежно — сякаш брат му го съжаляваше. Докато Трез гледаше в пространството над реката, си представи, че е в своя клуб, заобиколен от тълпа хора, навсякъде се уреждаха сделки и жените вършеха отзад това, за което бяха наети. Приятно. Нормално. Пълен уют, всичко под контрол.
— Имаш отговорности.
Трез стисна по-силно чашата си.
— Не съм се натискал насила.
— Няма значение.
Завъртя се толкова бързо, че горещото кафе полетя и се разля по бедрата му. Пренебрегна паренето.
— А трябва да има. По дяволите, трябва. Не съм някой неодушевен предмет, който може да бъде даден на някого. Цялата тая работа е пълна простотия.
— Някой го смятат за чест.
— Е, не и аз. Няма да се обвързвам с тази женска. Не ми пука коя е, кой го е уредил или колко е „важно” за племето.
Трез се приготви за тирада от сорта на „ще го направиш и още как”. Вместо това брат му посърна, сякаш и той самия не искаше проклятието.