— Ще го повторя, Трез. Това няма просто магически да изчезне. И да се опитваш да се измъкнеш като чукаш всичко наред? Не само че е безсмислено, ами крие и опасност.
Трез разтърка лицето си.
— Жените са просто човешки същества. Не значат нищо. — Отново се завъртя с лице към реката. — И честно казано, ако не правя нещо, ще се побъркам. Мисля, че е по-добре да изпитам няколко оргазъма, отколкото да откача. Какво ще кажеш?
Настъпи тишина и той разбра, че брат му не е съгласен. Доказателство, че водеше твърде разгулен живот и в момента думите бяха излишни, затова разговора замря.
Ай Ем очевидно нямаше намерение да го напада, когато беше на дъното. Все тая. Не му пукаше какво очакваха от него — нямаше връщане назад, не искаше да се обрече на живот в подчинение и служба.
Дори и заради дъщерята на кралицата.
Глава 12
Беше късно следобед, когато Рот удари стената. Беше зад масата, на трона на баща си, пръстите му следяха рапорта, написан на брайловата азбука, когато изведнъж просто не можеше повече да разбира от скапания текст.
Като метна настрани листовете, той изпсува и разкъса бинтовете от лицето си. Точно когато понечи да ги хвърли към стената, една муцуна го докосна по лакътя.
Като докосна голдън ретривъра, той стегна ръката си в меката козина, която растеше по хълбоците на кучето.
— Винаги знаеш, нали…
Джордж излая дълбоко, притисна се в крака на Рот, което беше намек, че някой искаше да стане и да тръгне. Рот се приведе и хвана 40-те килограма в ръцете си. Като го пусна на четирите лапи, заглади лъвската козина и проследи опашката, за да се увери, че всичко е нормално, си помисли, че е хубаво, че е толкова висок. Големите крака предполагаха наличие на по-голям скут.
Докато галеше козината, се успокои, макар че умът му все пак остана напрегнат.
Баща му беше невероятен крал, способен да издържа безброй часове церемонии, безкрайни нощи, изпълнени с планиране на прокламации и съвети, цели месеци и години с протоколи и традиции. И всичко това го правеше преди да се натрупат постоянните глупости от всяко крайче: писма, обаждания, и-мейли, макар че, разбира се, последните не бяха съвсем грижа по времето на баща му.
Рот някога беше боец. И то доста добър.
Като вдигна ръка, докосна врата си по мястото, където куршумът го беше пронизал…
Почукването на вратата беше остро и по-скоро настоятелна, отколкото уважителна молба за покана.
— Влез, Ви, — извика той.
Острата омайваща миризма на лешници, която предвестяваше появата на брата, бе абсолютна подсказка, че някой е ядосан. А и в допълнение, дълбокият глас звучеше някак заплашително.
— Най-после приключих с балистичните тестове. Проклетите късчета винаги отнемат толкова време.
— И? — попита Рот.
— Имаме стопроцентово съвпадение, — докато Вишъс сядаше на стола отсреща, той изскърца изпод тежестта му. — Спипахме ги.
Рот издиша шумно, някои от важните му тревоги сякаш се източваха от мозъка му.
— Добре, — той прокара длан от здравата глава на Джордж надолу по корема му. — Това е нашето оръжие в такъв случай.
— Да. Онова, което така или иначе щеше да се случи, сега е добро и легално дело.
Братството знаеше от самото начало кой беше натиснал спусъка на пушката, която почти го бе убила през есента и да погнат шайката копелета един по един бе дълг, който те очакваха с нетърпение, беше почти свещено задължение на расата им.
— Виж, трябва да съм честен, нали?
— Че кога не си? — провлачи Рот.
— Защо, по дяволите, ни връзваш ръцете?
— Не знаех, че го правя.
— С Тор.
Рот премести Джордж, така че кръвообращението на левия му крак да не спира от тежестта на кучето.
— Той поиска обявяването.
— Всички имаме правото да отстраним Кор. Задникът е наградата, която всички сме си спечелили. Не трябва да бъде поверена само на него.
— Той поиска.
— Така става по-трудно да убием копелето. Ами ако някой от нас го открие някъде и Тор не е с нас?
— Тогава ще го доведете, — настъпи дълга напрегната тишина. — Чуваш ли, Ви? Водите скапаното нищожество и оставяте Тор да си върши задълженията.