Докато Бенлуис се мръщеше сякаш някой току-що се беше изходил на леглото му, Асеил се усмихна и съвсем леко показа острите си зъби.
— „Какво бих могъл да направя за теб“.
— Оу.
— Винаги съм бил уединен човек, който живее уединено по собствено желание.
Остави настрани машинката за рязане и извади златната си запалка. Като се появи пламъкът, той се приведе по-близо до него и започна да дърпа, за да разпали напълно пурата.
— Но преди всичко съм бизнесмен, въвлечен в доста опасни води. Съответно приемам всяко навлизане в моя собственост или разкриване на анонимността ми като директна проява на агресия.
Бенлуис се усмихна леко и се облегна назад в подобния си на трон стол.
— Уважавам това, разбира се, и все пак объркването ми го има, породено от нуждата да знам защо казваш това на мен.
— С теб сме навлезли във взаимно изгодни отношения и за мен е много важно да ги продължим, — Асеил дръпна от пурата, издиша облаче син дим. — Точно поради тази причина искам да ти отдам уважението, което заслужаваш и да се изясним преди да предприема действия, защото ако открия нарушение на условията ми, направено от някого, на когото не съм разрешил, не само ще го елиминирам, но и ще открия този, който го е пратил, — той отново си дръпна — и ще сторя това, което трябва, за да защитя собствеността си. Достатъчно ясен ли съм?
Веждите на Бенлуис се снижиха още, тъмните му очи ставаха още по-проницателни.
— Ясен ли съм? — повтори Асеил.
Имаше само един отговор, разбира се. Стига мъжът отсреща да имаше желание да доживее следващия уикенд.
— Знаеш ли, напомняш ми на предшественика ти, — каза Бенлуис с акцент. — Запозна ли се с Преподобния?
— Засичали сме се на някои места, да.
— Убиха го доста жестоко. Преди година? Взривиха клуба му.
— Случват се злополуки.
— Обикновено по домовете, така съм чувал.
— Нещо, което трябва да имаш предвид.
Докато Асеил продължаваше да го гледа в очите, Бенлуис пръв извърна поглед. Като се прокашля, най-големият вносител и дилър на наркотици на Източното крайбрежие плъзна длан по гладката повърхност на бюрото, сякаш искаше да усети неравностите от жилите на тиковото дърво.
— Нашият бизнес, — рече Бенлуис — има доста деликатна екосистема, която трябва да бъде управлявана внимателно, за да бъде финансово стабилна. Стабилността е рядкост и силно желана от хора като теб и мен.
— Съгласен съм. И за да приключим темата, имам намерението да се върнем на въпроса на вечерта за временното ми заплащане, както беше по план. Както съм правил винаги, идвам при теб с доброжелателност и не ти давам повод да се съмняваш в мен или намеренията ми.
Бенлуис отново се усмихна леко.
— Звучи така сякаш аз съм зад — той направи жест с ръка във въздуха, — каквото и да те е разстроило.
Навеждайки се напред, Асеил вдигна брадичката си и го погледна.
— Не съм разстроен. Все още.
Една от ръцете на Бенлуис подозрително се изгуби от поглед. Част от секундата по-късно, Асеил чу как вратата в другия край на стаята се отвори.
Като продължи със същия нисък и тих глас, Асеил каза:
— Това беше възпитано от моя страна. Следващият път, когато намеря някой на територията на моя собственост, независимо дали ти си го изпратил или не, няма да проявя дори половината от тази любезност.
И с това се изправи на крака и заби запалената пура насред бюрото.
— Желая ти приятна вечер, — каза той преди да си тръгне.
Глава 14
И ако това не беше късен старт.
Докато Куин се дематериализираше извън имението, не можеше да повярва, че вече беше десет вечерта, а те тъкмо започваха. Все пак, членовете на братството прекараха бая време в кабинета на Рот, а когато най-сетне пуснаха него и Джон да влязат, изявлението на Ви, че доказателствата срещу шайката копелета бяха железни, доведе до половин-часово псуване по адрес на Кор и приятелчетата му.
Доста креативни употребявания на "мамка му", както и няколко възхитителни идеи за места, където да се наврат неодушевени предмети.
Например, никога не би се сетил за това с греблото. Забавно. Забавно.
А Блей бе пропуснал всичко това.
Приемайки отново собствената си форма в гориста местност, на югозапад от територията на братството, Куин се насили да не мисли за причините, поради които най-вероятно пичът не се бе появил — беше факт, че боецът се беше качил в стаята си и не беше слязъл. И, въпреки че, повечето инциденти се случваха вътре в къщата, беше сигурен че воинът не се беше подхлъзнал и паднал.