Хангарът беше център на масово клане, което караше инцидентът в онази ферма преди време, да изглежда като детска игра.
— Предполагам, че момчетата, които ти бяха свили колата, са се били запътили към адския купон. — каза Рейдж.
— Определено. — промърмори Зи.
Когато светлината от фенерчетата откри единствено един стар, разнебитен самолет, закътан в ъгъла — и абсолютно нищо друго — Зи поклати глава.
— Хайде да претърсим външния район. Тук няма нищо.
Като се има предвид, че кабината не изпъкваше с външността си, просто обикновена ловна хижа в гората, Господин С. се изкуши да подмине проклетото нещо. Обаче толкова затънтено място имаше и добри качества, а местоположението на кабината беше на една, две мили от парцела земя и сигурно по някое време кабината е била използвала като щаб.
Най-вероятно щеше да бъде по-умно да провери имота преди да беше използвал самолетния хангар за най-голямото групово попълнение на редиците в историята на Обществото на лесърите. Но това бяха приоритетите: първо, трябваше той да поеме контрола; след това, трябваше да направи нещо, за да покаже, че си е заслужил повишението; и последно, трябваше да се оправи с всички тези нови лесъри.
А това значеше, че му трябваха ресурси. Бързо.
След мръсната, грандиозна церемония на Омега и следващите няколко отвратителни часа, Господин С. беше набутал новите попълнения в училищен автобус, който беше задигнал от някаква автокъща преди около седмица. Те бяха изтощени и не се чувстваха добре в кожата си, и заради това бяха като малки, послушни момчета, подреждайки се в автобуса, сядайки двама по двама, сякаш бяха на някаква шибана училищна екскурзия.
След това той ги закара лично — не можеше да ги довери на никoй друг — до момичешкото училище Браунсуик. Отдавна изоставената гимназия беше в покрайнините на пренебрегната, обрасла, полуразрушена тридесет и пет декара земя, за която се говореше, че бе обитавана от духове, което пък, държеше настрана нормалните хора.
За момента, Обществото на лесърите пребиваваха там незаконно, но табелата "Продава се" на ъгъла, близо до пътя, означаваше, че скоро това нямаше да е проблем. Веднага щом се докопаше до някакви пари.
Момчетата му още се възстановяваха в училището, а обичайните убийци бяха в центъра на града, търсейки братя, така че той беше сам, оглеждайки малкото останали на Обществото имоти — включително и това място, състоящо се, най-вече от изоставени гори на север от града.
Въпреки че, вече имаше чувството, че си губи времето.
Пристъпвайки върху старата веранда на кабината, извади фенерчето си и го насочи към най-близкия прозорец. Печка на дърва. Грапава дървена маса с два стола. Три рамки за легла, които нямаха дюшеци или чаршафи. Малка кухня.
Насочвайки се към задната част на кабината, намери електрогенератор, в който нямаше газ и ръждясал газов резервоар, което значеше, че по някое време мястото е имало някакъв вид затопляне.
Върна се към предната част и когато се опита да отвори вратата, откри, че е заключена.
Все тая. Така или иначе нямаше кой знае какво вътре.
Извади картата от спортното си яке, разгъна я и намери мястото, където се намираше в момента. Отбеляза тикче в малкото квадратче, извади компаса си, намери правилната посока и започна да върви на северозапад.
Според картата, която беше намерил в къщата на предишния старши лесър, зоната беше около петстотин декара и имаше хижи, разпръснати на случайни места из цялата област. Най-вероятно преди време е било къмпинг зона с много собственици, модерен ловен резерват, който се е изгубил под данъчната тежест в Ню Йорк, и след това, закупен от Обществото през осемдесетте.
Поне това беше изписано в ъгъла на картата, въпреки че само Господ знаеше дали Обществото все още пазеше документите за имота. Като се има предвид финансовото състояние на организацията, от Ню Йорк най-вероятно отдавна бяха вдигнали данъците до небесата, а може и направо да бяха конфискували нещото.
Спря за секунда и отново провери компаса. Човече, като момче отраснало в града, мразеше да обикаля в гората посред нощ, влачейки се из снега, проверявайки подобни глупости, сякаш беше някакъв шибан горски рейнджър. Но трябваше да види със собствените си очи с какво разполагаше и това беше единственият начин.