Само дето, с едва доловимо движение убиецът извади отнякъде оръжие. На това му се казваше прецедент — в един момент лежеше почти мъртъв на земята, а в следващия стреляше прецизно по заобикалящия го кръг.
Още преди пукотевицата да спре, Блей улови ужасяващата гледка на Зейдист, в чието сърце тъкмо бе попаднала сачма — ударната сила спря инерцията на брата, тялото му изхвърча назад и краката му се подкосиха, а ръцете се проснаха встрани.
Ситуацията се промени мигновено. Вече никой нямаше намерение да разпитва копелето. Четири кинжала проблеснаха високо. Четири тела се засилиха едновременно. Четири ръце заметнаха студените, наточени остриета. Последваха четири удара, един след друг. Обаче закъсняха.
Убиецът изчезна точно пред тях и кинжалите се забиха в петното черен сняг, където бе паднал врага, а не в празния му гръден кош. Нямаше значение — по-късно щяха да обсъдят безпрецедентното изчезване. За момента трябваше да се погрижат за ранения боец.
Рейдж буквално скочи върху брата, и започна да му прави масаж на сърцето.
— Зи? Зи? О, майко на расата…
Блей измъкна телефона си и набра номер. Когато отсреща отговори Мани Манело, нямаше време за губене.
— Един от братята е ранен. Прострелна рана в гърдите…
— Почакай!
Гласът на Зи изненада всички. Ръката на брата се изстреля напред и избута Рейдж встрани.
— Разкарай се от мен!
— Ама аз само щях да ти направя изкуствено дишане…
— По-добре да умра, отколкото да те целуна, Холивуд, — Зи опита да седне, и се чу как диша тежко. — Дори не си го и помисляй.
— Ало? — отново се чу гласа на Манело. — Блей?
— Задръж…
Куин падна на колене до Зейдист, и макар брата да не обичаше да го докосват, той го хвана под мишница и му помогна да надигне тялото си от снега.
— Говоря с болницата, — каза Блей. — Какво е състоянието ти?
В отговор Зи се пресегна и разкопча канията на кинжала. После свали ципа на коженото си яке и разкъса тениската си до средата. Само за да открие най-красивата бронирана жилетка, която Блей някога бе виждал. Рейдж изпита облекчение и така се отпусна, че се наложи Куин да го подхване със свободната си ръка, иначе щеше да падне на земята.
— Кевлар, — Блей измърмори на Манело. — Слава богу, той носи кевлар.
— Това е чудесно, но, слушай, трябва да свалиш жилетката и а провериш дали куршума е останал в нея, става ли?
— Разбрано. — Погледна към Джон и се зарадва, когато видя, че е на крака, с насочени пистолети, оглеждайки периметъра, докато останалите преценяваха ситуацията. — Ще се погрижа.
Блей се затътри и приклекна пред брата. Куин може и да имаше смелост да пипне Зейдист, но той нямаше намерение да го докосва без изричното разрешение.
— Д-р Манело попита може ли да свалиш жилетката, за да проверим имаш ли някакви наранявания?
Зи повдигна ръце и се намръщи. Пробва пак. След третия опит брата успя да вдигне ръцете си до лепенките велкро, но не успяваше да ги контролира. Блей преглътна тежко.
— Може ли да се погрижа? Обещавам да не те докосвам, така де, да се опитам.
Страшен словоред. Но беше съвсем сериозен. Зи вдигна очи към неговите. Имаха черен цвят, а не жълт, вероятно заради болката.
— Направи каквото е нужно, синко. Ще се опитам да стоя неподвижен.
Братът погледна встрани, лицето му се изкриви в гримаса, белега с S-образна форма от хрущяла на носа му до ъгъла на устата оформяше груб релеф. След като сам си изнесе лекция на ум, Блей нареди на ръцете си да не треперят и да пипат уверено, и някак съобщението стигна до тях: разлепи закрепващите ленти на раменете, звука от отлепящото се велкро бе по-силен от писъците в главата му, после отдели жилетката от тялото му, ужасен какво може да открие отдолу.
В средата на широките, мускулести гърди на Зи се виждаше голямо кръгло петно. Точно където се намираше сърцето. За щастие изглеждаше само като натъртено. Нямаше дупка. Просто натъртено.
— Вижда се само повърхностна рана. — Блей заби пръст в гъстата материя на жилетката и намери сачмата. — Мога да усетя куршума в жилетката…