— Тогава защо не мога да си движа…
Миризмата на прясната кръв на брата удари носовете на всички едновременно. Някой изруга и Блей се наведе.
— Улучен си и под ръката.
— Зле ли е? — попита Зи.
От другата страна на слушалката Манело нареди:
— Виж къде е раната и огледай мястото ако можеш.
Блей повдигна тежкия крайник и насочи фенерчето отдолу. Очевидно един куршум бе успял да влезе през малкия, незащитен джоб на жилетката точно под мишницата — имаше шанс едно на милион да успееш да възпроизведеш точно същия изстрел. По дяволите.
— Не виждам изходна рана. Намира се точно отстрани на ребрата му, най-отгоре.
— Диша ли равномерно? — попита Манело.
— Затруднено, но равномерно.
— Беше ли му направено изкуствено дишане?
— Заплаши, че ще кастрира Холивуд, ако устните им се докоснат.
— Гледай сега, нека просто се дематериализирам. — Зи се закашля леко. — Просто ми дайте малко пространство…
В този момент всеки предлагаше различни варианти, но Зейдист нямаше намерение да приема съвети. Избутвайки останалите, братът затвори очи и…
Нищо не последва, а Блей осъзна, че имат истински проблем. Да, не убиха Зейдист и той беше много по-добре, отколкото ако не носеше бронирана жилетка. Но не можеше да се движи сам, а за нещастие се намираха по средата на нищото, толкова дълбоко в горите, че дори и да се обадеха за подкрепление, едва ли някой щеше да успее да се приближи с кола на по-малко от няколко километра от тях.
И още по-лошо. Блей имаше усещането, че убиеца, който повали един от братята, бе значително повече от обикновените лесъри, които можеше да заловиш след не повече от миля преследване.
Нямаше вест кога щяха да пристигнат подкрепленията. Чу се звук от съобщение на нечий телефон и Рейдж погледна надолу.
— Мамка му. Другите са отишли като подкрепление в централната част на града. Трябва сами да се оправяме.
— Да го вземат дяволите, — измърмори под носа си Зейдист.
Мда. Думите му обхващаха цялата ситуация.
Глава 17
Кор не бе очаквал това. Докато се дематериализираха с войниците му в общото уредено убежище, той очакваше място, което бе затворено или може би на ръба на конфискуване от властите, място в такова състояние, че една жена би била принудена да си продаде кръвта и тялото, за да върже двата края. Нищо подобно. Околностите на имота бяха по стандартите на глимерата, главната сграда се разпростираше на хълма, сякаш светеше с топла светлина, храстите бяха подрязани до съвършенство, най-малката къщурка точно до портите беше в идеално състояние, въпреки очевидната си старост. Може би беше братовчедка на лесър от някакво знатно потекло?
— Коя е жената? — попита той Троу. Подчиненият му сви рамене.
— Не познавам лично семейството й. Но мога да потвърдя обвързването й със славна кръвна линия. — Наоколо бойците му бяха неспокойни, кубинките им стъпкваха снега отдолу, докато крачеха напред-назад, дъхът им напускаше шумно ноздрите им, сякаш бяха състезателни коне на началната линия.
— Чудя се дали знае за какво се е проявила като доброволка, — промърмори Кор, без всъщност да се интересува дали бе така или не.
— Да действам ли? — попита Троу.
— Да, преди другите да се спуснат на воля и да разбият малката й къщурка.
Троу се дематериализира на старомодната порта, върху извития й горен край и нещо, подобно на фенер, който някой би казал, че ще подхожда на куклена къщичка. Дясната му ръка обаче изглежда не бе убеден от магията. Светещото тяло отгоре бе напълно премахнато, със сигурност защото Троу му беше оказал натиск, почукването на боеца беше силно и бързо, настоятелно, а не като молба. Миг по-късно портата се отвори. В нощта се разнесе огнена светлина, златно жълтите лъчи бяха така ярки, че изглеждаха поне отчасти способни да разтопят снежната покривка — и точно насред това прекрасно осветяване, женска фигура проряза тъмнината със силует с извивки. Беше гола. И ароматът, който се понесе по студения вятър, беше знак, че е готова. Зайфър изръмжа леко.
— Съобразявай се, — заповяда Кор. — За да може гладът ти да не бъде използван като оръжие срещу нас.
Троу й заговори и после бръкна във вътрешния си джоб, за да извади парите. Жената ги прие и протегна ръка нагоре, за да се подпре на портата, тялото й така се изви, че със съблазън едната й гърда бе огряна от меката светлина. Троу погледна през рамо и кимна. Останалите не почакаха още подкани. Бойците на Кор се струпаха на входа, мъжките им тела бяха толкова големи и толкова много на брой, че жената веднага стана невидима. С псувня на уста, той също се приближи. Зайфър естествено тръгна пръв, хвърли се на устните й и обхвана гърдите й, ала не беше сам. Тримата братовчеди за бореха за място, единият отиде зад нея и изви бедра, сякаш отриваше пениса си в задника й, другите двама посягаха към зърната и вагината й, ръцете им се стопляха, докато я обграждаха. Троу проговори силно сред надалите се стонове.