— Тогава би ли споделил какви са другите ни възможности? Все още сме на километри от някакво подходящо място, откъдето да ни приберат, ти не се подобряваш, а може да ни устроят и засада. Нека поне да вляза вътре и да видя дали мога да запаля двигателя.
— Мисля, че грешиш.
В последвалата тишина Куин претегли ситуацията и погледна към хангара. Миг по-късно каза:
— Аз ще ти помагам. Да го направим.
С други думи — Рейдж имаше право. Налагаше се да вървят още дълго, за да ги евакуират, а и лесъра изчезна преди да успеят да го прободат. Дали Омега не беше дал на момчетата си нови специални сили?
Както и да е — умният боец никога не подценява врага, особено когато някой от събратята му е ранен. Трябваше да откарат Зи на безопасно място и ако това означаваше да се издигнат във въздуха, така да бъде.
Двамата с Рейдж влязоха в хангара и включиха фенерчетата. Самолетът си стоеше точно там, където го бяха оставили, като завареното грозно дете на много по-красив транспортен самолет, отдавна отлетял от сцената. Куин се доближи и откри, че витлото се върти и макар крилата да бяха покрити с прах, можеха да издържат тежестта му. Фактът, че люка се отвори със скърцане, не беше много добра новина.
— Пфу, — измърмори Рейдж и се отдръпна, — вони все едно някой е умрял вътре.
Сигурно вонеше ужасно, щом брата успя да разграничи миризмата от останалата смрад в хангара. Може би идеята все пак не беше брилянтна. Преди Куин да изрази съмненията си, Рейдж се сви на геврек и се промъкна през овалния отвор.
— По дяволите, ключове. Има ключове, можеш ли да повярваш?
— Ами гориво? — избоботи Куин и продължи да размахва фенерчето си наоколо, без да забележи нищо друго освен адски мръсния под.
— Мисля, че ще искаш да се отдръпнеш, синко, — извика Рейдж от кабината. — Ще се опитам да запаля старата дама.
Куин се отдалечи, но размисли. Ако самолетът щеше да избухне в пламъци, едва ли три метра щяха да са от голямо значение. Последва мощна експлозия, излезе плътен облак дим, и двигателя прозвуча, сякаш страдаше от механична форма на магарешка кашлица. Но постепенно заработи плавно. И колкото по-дълго работеше, толкова по-равномерно звучеше.
— Да се разкараме оттук, преди да се задушим, — Куин изкрещя.
Като по команда Рейдж като че ли улучи ръчката за стартиране, защото самолета тръгна напред с такова стържене, сякаш всеки болт и гайка в тялото му щяха да изхвърчат. И как точно това чудо щеше да се вдигне във въздуха?
Куин изтича напред до двойната врата. Хвана едното крило и започна да дърпа с все сила, докато вратата не се отвори под шума от скъсани ключалки и катинари, които се разхвърчаха наоколо. Надяваше се самолетът да не се разпадне по същия начин на парчета. Навън под лунната светлина, Джон и Блей стояха с безценни физиономии, щом видяха в какво се състоеше плана за бягство — а той знаеше откъде идват. Рейдж наби спирачки и отново извика:
— Да го натоварим.
Настъпи тишина. Единствено самолета зад него пъшкаше с тежки хрипове.
— Няма да пилотираш това чудо, — Куин си говореше сам.
Рейдж се намръщи и извърна поглед в негова посока.
— Моля?
— Твърде ценен си. Ако тая купчина скрап падне, не може да си позволим да изгубим двама братя. Няма да стане. Аз мога да се пожертвам, но не и ти.
Рейдж отвори уста, готов да възрази. Ала после се отказа и на красивото му лице се появи странно изражение.
— Прав е, — каза тъжно Зи. — Не мога да те поставя в опасност, Холивуд.
— Зарежи това, по всяко време мога да се дематериализирам извън кабината…
— И си мислиш, че ще може да го направиш, когато падаме надолу като свредло? Глупости.
Откъм дърветата някой откри огън по тях, куршумите попаднаха в снега и проглушиха ушите на всички. Братята скочиха. Куин се шмугна в самолета, настани се на пилотското място и започна да разглежда ръчките, за да придобие някаква представа… мамка му, имаше прекалено много бутони. Единственото му спасение дойде от факта, че гледаше много филми и знаеше, че лоста с топката отгоре беше за горивото, а онзи, който приличаше на папийонка, служеше за издигане и за приземяване. Чуваха се нови изстрели.
— Мамка му, — измърмори той и остана свит възможно най-дълго.
Последваха нови изстрели — Джон и Блей отвръщаха на огъня. Куин се поизправи малко и огледа редицата инструменти. Предположи, че онзи с изрисуваната колонка за гориво е този, който търсеше. Стрелката сочеше, че е пълен на една четвърт. И най-вероятно горивото бе едва наполовина в течно състояние. Идеята беше наистина много лоша.