Другата част от него се озова на самолета. Имаше усещането, че наблюдава собствената си смърт. Представяше си толкова ясно жестокото вибриране на самолета, и неравностите по земята, които го подмятаха неконтролируемо, и гледката на плътната ивица дървета, летящи право към него — все едно гледаше през очите на Куин, а не със своите собствени. Дръзкият му кучи син. Толкова много пъти бе минавало през ума на Блей, че ще се претрепе. Толкова много пъти на бойното поле и извън него. Ала в този случай имаше голяма доза вероятност наистина да се случи.
Куршумът го улучи в бедрото и болката, преминала през крака му право към сърцето, го принуди отново да насочи цялото си внимание към битката. Ако искаше да живее, трябваше да се фокусира. Дори когато се убеди в това, за части от секундата си помисли „Нека всичко свърши тук и сега”. Нека се сложи край на всичките глупости и наказания, които живота му поднасяше, на всичките „почти стана”, „само ако”, на безмилостната агония, в която живееше… чувстваше се толкова уморен.
Не разбра какво се случи и защо се блъсна в снега. В един момент гледаше към самолета и чакаше да избухне в пламъци. В следващия лежеше по корем на земята, с лакти, забити в замръзналата, непробиваема земя, а ранения му крак туптеше.
Пук! Пук! Пук!…
Ревът, заглушил пукотевицата от куршумите, бе толкова силен, че той покри главата си, сякаш щеше да му помогне да избегне самолета, превърнал се в огнена топка. Само че не се виждаше нито ярка светлина, нито последва гореща вълна. А и звука идваше някъде над главата му…. От високото. Кошницата болтове наистина се вдигна във въздуха. Точно над тях. Блей отдели секунда и погледна нагоре, защото му се струваше, че сигурно са го улучили в главата и усещането му за реалност се е преебало. Грешеше — лайняната косачка се рееше в небето, направи голям завой и се отправи в посока, която, ако успееше да запази по време на полета, щеше да отведе Куин и Зейдист право в имението на Братството. Разбира се, ако имаха късмет.
Траекторията на полета никак не изглеждаше добре — изобщо не приличаше на орел, политнал право напред в нощното небе. По-скоро криволичеше като някоя селска лястовица, тъкмо напуснала гнездото… със счупено крило. Люшкаше се напред-назад и като че ли се подпираше и отблъскваше в невидими прегради отстрани. До такава степен, че сега факта, че успяха да полетят изглеждаше нелепо на фона на възможността всеки момент да се разбият в гората и да изгорят.
Отнякъде нещо се залепи отстрани на лицето му и го фрасна толкова силно, че той падна по гръб и почти изтърва оръжието си. Ръка — една ръка зашлеви муцуната му като баскетболна топка. И после огромната тежест се стовари върху гърдите му, притисна го към снежната купчина, и така жестоко му изкара въздуха, че се зачуди дали не е издишал и дробовете си.
— Наведи шибаната си глава, — Рейдж изсъска в ухото му. — Иначе може да те прострелят — отново.
Последва затишие от стрелбата, което продължи близо минута, и лесърите побързаха да се преместят пред дърветата. Четиримата убийци се движеха през снега с насочени оръжия.
— Не мърдай, — прошепна Рейдж. — Тази игра се играе от двама.
Блей направи всичко по силите си да не диша тежко, макар горенето в дробовете му да му подсказваше друго. Постара се и да не киха, въпреки снежинките, които се пъхаха в носа му при всяко вдишване.
Чакаха.
И чакаха.
И чакаха.
Джон беше на метър от тях и лежеше в изкривена позиция, която накара сърцето на Блей да прескочи…
Сякаш прочел мислите на Блей, приятеля му леко вдигна палеца си нагоре в знак, че всичко е наред. Супер. Мамка му.
Блей размърда погледа си наоколо, без да променя странната позиция на главата си и дискретно замени оръжието в ръката си с един от кинжалите. Когато странното жужене в главата му започна да вибрира, той внимателно прецени движенията на лесърите, траекторията им, оръжията. Почти бе привършил патроните, а и нямаше възможност да извади от патрондаша и да презареди. Бе наясно, че Джон и Рейдж са в същата позиция.
Единственото оръжие, с което разполагаха в момента, бяха ножовете, които Ви собственоръчно бе направил за всеки един.
Лесърите приближаваха… още по-близо…
Когато най-после четиримата убийци попаднаха в обсега им, той действа мигновено. Както и другите.