Съвсем координирано той скочи, изправи се и започна да мушка двамата най-близко до него. Джон и Рейдж атакуваха другите. Почти незабавно от гората се появиха още убийци, ала поради някаква причина, вероятно защото Обществото на лесърите не беше добре въоръжено, тези не стреляха по тях. Новите лесъри, които приближаваха към тях през снега, бяха въоръжени като за бой в някоя тъмна уличка — с бейзболни бухалки, железни лостове, щанги и вериги.
Така да бъде. Беше толкова вкиснат и ядосан, че с радост щеше да влезе в ръкопашен бой.
Глава 19
Докато седеше върху кушетката за медицински прегледи, покрита единствено с лека хартиена наметка, а босите ѝ крака висяха от подплатения ръб, Лейла имаше чувството, че е заобиколена от инструменти за мъчения. И предполагаше, че беше точно така. Имаше всякакви видове безупречно чисти метални инструменти върху плота до мивката, а прозрачните им найлонови опаковки доказваха, че бяха стерилни и готови за употреба. Беше прекарала цяла вечност в клиниката на Хавърс. Или поне така ѝ се струваше. В контраст с бързото пътуване от другата страна на реката, когато икономът бе карал, сякаш знаеше, че времето беше от огромно значение, откакто беше пристигнала тук постоянно имаше забавяния. Първо документацията, после в очакване да ѝ дадат стая, после в очакване на сестрата, а сега и в очакване на Хавърс и резултатите от кръвния тест. Беше напълно достатъчно, че да я докара до лудост. На отсрещната стена имаше закачена картина в стъклена рамка, чиито щрихи и цветове, и букетът, изобразен в ярко синьо и жълто, отдавна беше научила наизуст. А изписаното отдолу гласеше: Ван Гог. На този етап никога повече не искаше да вижда ириси*. Като прехвърли тежестта на тялото си, тя се намръщи. Сестрата ѝ бе дала подходяща превръзка за кървенето ѝ и бе ужасена от факта, че скоро щеше да се нуждае от друга… След бързо почукване, вратата се отвори и първият ѝ инстинкт беше да побегне — което нямаше никакъв смисъл. Това беше мястото, където трябваше да бъде. Само че това беше просто сестрата, която я бе настанила там, след което беше взела кръв за проба, беше проверила жизнените ѝ показатели и беше отбелязала нещо на компютъра.
— Много се извинявам, имаше още един спешен случай. Само исках да ви уверя, че сте следващата по ред.
— Благодаря, — чу се да казва Лейла.
Жената се приближи и сложи ръка върху рамото на Лейла.
— Как се чувствате? — Добротата я накара да примигне бързо.
— Страхувам се, че ще ми трябва нова… — Тя посочи към бедрата си. Сестрата кимна и стисна леко рамото ѝ, след което отиде до шкафовете и извади квадратна кутия с цвят на праскова.
— Тук има още. Искате ли да ви заведа до банята?
— Да, моля…
— Чакайте, не се изправяйте на крака още. Изчакайте да ви донеса по-подходяща наметка. Лейла погледна надолу към ръцете си, към сплетените си пръсти, които просто не можеха да застанат мирно.
— Благодаря.
— Заповядайте. — Увиха я с нещо меко. — Добре, нека да ви изправим. Като се плъзна от кушетката, тя залитна леко, а сестрата бе точно там, хвана я за лакътя, помагайки ѝ да застане стабилно. — Ще ходим бавно.
Така и направиха. В коридора сестрите се втурваха от една стая в друга, хората идваха и си тръгваха, а останалата част от персонала тичаше в различни посоки… и Лейла не можеше да си представи, че когато и да било се е движела с тяхната бързина. Като заобиколиха бъркотията, заедно с милата ѝ придружителка се движеха близо до стената, за да избегнат шанса да бъдат премазани, въпреки че останалите бяха наистина много мили. Сякаш всички знаеха колко страдаше.
— Ще вляза с вас, — каза сестрата, когато стигнаха до тоалетните. — Кръвното ви е много ниско и се притеснявам, че може да паднете, става ли?
След като Лейла кимна, те влязоха и заключиха вратата. Сестрата ѝ свали одеялото и тя махна хартията с неудобство. Сядайки, тя…
— О, Скрайб Върджин.
— Шш, няма нищо, всичко е наред, — сестрата се наведе и ѝ подаде чистата превръзка. — Сега ще се погрижим за това. Всичко е наред… ето, не, аз ще взема това. Ще трябва да го изпратим в лабораторията. Може да го използват, за да разберат защо това се случва, а тази информация ще ви е от полза, ако решите да опитате отново. — Да опита отново. Сякаш загубата вече бе факт. Сестрата си сложи ръкавици и извади найлонова торба. Погрижиха се за всичко дискретно и бързо, и Лейла видя как името, което им беше казала, бе изписано с черен маркер върху торбата.