— Добре, благодаря.
Той я погледна през стаята, сякаш преглеждайки я, въпреки че не я докосваше и не използваше инструментите.
— Може ли да бъде честен?
— Да. Моля.
Той кимна и придърпа стол на колелца. Като седна, той постави папката в скута си и я погледна в очите.
— Виждам, че не сте записала името на хелрена си — нито това на баща ви.
— Задължително ли е?
Лечителят се поколеба.
— Нямате ли семейство, скъпа моя? — Когато тя поклати глава, истинска тъга се появи в очите му. — Много съжалявам за загубите ви. А няма ли някой близък? Не? Когато тя не каза нищо, просто седейки там, той пое дълбоко въздух. — Добре…
— Но мога да платя. — избъбри тя набързо. Не бе сигурна откъде щеше да вземе парите, но…
— О, мила, не се притеснявайте за това. Не е нужно заплащане, ако не ви е по силите. — Той отвори папката и прелисти страницата. — Сега, разбирам, че сте минала през периода ви на нужда. — Лейла само кимна, след като това беше единственото, което можеше да направи, без да изкрещи "Какви са резултатите от изследванията?!". — Е, погледнах резултатите от кръвните изследвания и видях някои… неочаквани неща. С вашето съгласие, бих искал да взема още една проба и да я изпратя в лабораторията ми за още няколко теста. Да се надяваме, че тогава ще мога да разбера какво става — също така, бих искал да ви направя ултразвук, ако нямате нищо против. Това е стандартен преглед, който ще ми даде някаква представа за това как се развиват нещата.
— Тоест, колко още пъти ще помятам, докато накрая успея? — каза тя мрачно. Лечителят на расата се протегна и взе ръката ѝ.
— Нека просто да видим как сте, става ли?
Лейла си пое дълбоко въздух и отново кимна.
— Да.
Хавърс отиде до вратата и повика сестрата. Когато жената влезе в стаята, тя буташе количка, в която беше вградено нещо, което изглежда беше настолен компютър: имаше клавиатура, монитор и кабели, показващи се от страните на уреда.
— По-добре сестрата ми да ти вземе кръв, ръцете ѝ са много по-способни от моите в това отношение. — Той се усмихна нежно. — А междувременно аз ще проверя друг пациент. Веднага се връщам.
Второто убождане с иглата беше много по-лесно от първото, тъй като сега вече знаеше какво да очаква, а след това я оставиха сама за момент, когато сестрата отиде да занесе пробите в лабораторията — където и да беше това. След момент и двамата се върнаха.
— Готови ли сме? — попита Хавърс. Когато Лейла кимна, той и сестрата размениха няколко думи и приближиха оборудването близо до нея. Лечителят се приближи обратно, плъзгайки се със стола си на колелца, и издърпа две удължения от страните на кушетката, които приличаха на ръце. Освободи чифт стремена и кимна на сестрата, която намали светлините и се приближи, слагайки ръка на рамото на Лейла.
— Можете ли да легнете назад? — каза Хавърс. — И се преместете надолу, така че да сте на края на масата. Сложете краката си тук, след като свалите бельото си. Докато той ѝ показваше къде трябваше да положи краката си, очите на Лейла се разшириха. Нямаше представа, че прегледът щеше да бъде…
— Никога преди ли не сте имала вътрешен преглед? — попита Хавърс с колебание. Когато тя понечи да поклати глава, той кимна. — Е, това е нормално, особено като се има предвид, че това е бил първият ви период на нужда.
— Но, аз не мога да сваля… — тя спря. — Кървя.
— Ще се погрижим за това, — Лечителят изглеждаше напълно сигурен. — Ще започваме ли?
Лейла затвори очи и се излегна назад, така че сега беше легнала, а тънката хартия, която покриваше подплатената повърхност, прошумоля под тежестта ѝ. Повдигайки бедрата си, с бързо движение отмести това, което я покриваше.
— Аз ще се погрижа за това, — каза тихо сестрата. Коленете на Лейла се сключиха, докато търсеше прословутите стремена със стъпалата си.
— Точно така, — Подвижният стол изскърца, когато докторът се приближи. — Но трябва да се наместите малко по-надолу.
За секунда, тя си помисли: Не мога да го направя. Свивайки ръцете си около долната част на корема, тя ги притисна към себе си, сякаш по някакъв начин така щеше да задържи бебето вътре в нея и тя самата нямаше да се разпадне. Ала нямаше нищо, което можеше да направи, никакви разговори, които можеше да проведе с тялото си, за да го успокои, за да задържи това, което се бе родило в него, никакви мотивиращи, пълни с любов думи, които можеше да каже на малкото си, така че то да продължи да се бори, за да оцелее, никаква комбинация от думи, която би могла да успокои цялата ѝ паника. За секунда ѝ се прииска отново да води онзи отшелнически живот, който преди ѝ се струваше толкова задушаващ. Горе, в Светилището на Скрайб Върджин, спокойното ѝ съществуване бе нещо, което винаги бе имала за даденост. Ала откакто беше дошла на земята и бе започнала да търси цел тук, я бяха сполетявали едно бедствие след друго. Това я беше накарало да уважава мъжете и жените, за които преди ѝ бяха казвали, че са под нейното ниво. Тук долу, всички бяха оставени на милостта на сили, които никой не можеше да контролира.