*Чесна — американска самолетостроителна компания в гр. Учита, Канзас, САЩ. В България е популярно наименованието „Чесна“ на фирмата и нейните самолети, вместо правилното „Сесна“, с което е известна фирмата по света. **малко по-малко от 8 метра ***нощен клуб в Ню Йорк, набрал световна известност пред 80-те. ****опашен свредел — похват в авиационното управление
Глава 21
Блей се дематериализира в имението веднага, след като и последния лесър от сечището се върна обратно в царството на Омега. Куин и Зи летяха към дома, и наистина нямаше смисъл да си губи времето и да чака още някоя бригада лесъри да изникне пред него. Въпреки че, едва ли щеше да се намери нещо или някой, който да може да помогне на двамата в небето.
Тъкмо се прегрупираха в двора, и той…
Точно над него, без да издаде нито звук, забравения от бога самолет закри луната. „Мамка му, успяха”… и на всичко отгоре летяха толкова ниско, че можеше да се протегне и да докосне корема на Чесна-та. Ала мъртвешката тишина не беше добър знак…
Първият удар понесоха кипарисите, които ограждаха градината. Самолетът отскочи от заострените върхове на дърветата, за миг се озова във въздуха, а след това изчезна от поглед. Блей се дематериализира пред задната тераса точно в момента, в който Чесната се заби в снега като някой дебелак, скочил по корем в басейна, и наоколо се разпиляха огромни бели вълни от сняг. После самолетът се превърна в най-голямата косачка, виждана някога от човек — страшна комбинация от стоманено тяло и прекалено голяма инерция, която потроши първо плодните дръвчета, мина през лехите с цветя, подготвени за зимата, и по дяволите, успя да събори дори редицата с фонтани за птичките.
Майната му на всичко. Не му пукаше дори и цялото място да се разпадне на съставни части, стига самолета да успееше да спре преди да се удари във високата ограда. За секунда се замисли дали да не се материализира пред чудото и да се опита да го спре с ръце, но това си беше чиста лудост. Ако мраморната статуя, която Чесната помиташе в момента, не представляваше никакъв проблем, то какво оставаше за един жив човек…
Без очевидна причина, купчината скрап, излязла извън контрол, започна да се върти, а обърнатото към Блей крило се люшкаше напред-назад, сякаш Куин се опитваше да го забие в земята. Беше избрал перфектното спиране тип „рибешка опашка” — разбира се, нямаше нужда да се отбелязва, че не разполагаше със спирачки, и ако се предположеше, че крилото се забие здраво, а самолета продължи да се върти спираловидно около него, тогава щяха да имат малко повече време, за да убият инерцията.
Проклятие, приближаваха се твърде много към оградата…
Искрите озариха нощта, а скърцането от удара на метала в камъните ясно заяви, че „твърде близо до оградата” вече е станало „право в нея”. Но благодарение на невъзможния завой, който Куин успя да направи в последния момент, се бяха плъзнали успоредно на заграждението, а не се забиха челно.
Блей хукна по посока на светлинното шоу и към него се присъединиха другите; всички се озоваха на линия. Нямаше как да спрат самолета, ала можеше поне да са под ръка, когато всичко — Господи! — свърши.
Самолетът най-после се блъсна в неподвижен предмет, който оцеля: бараката, която използваха, за да прибират част от косачките и градинските инструменти в края на градината. Блъсна се и спря неподвижно. Наистина беше прекалено тихо. Единственото, което чуваше Блей, бяха тежките стъпки на кубинките в снега и острото му дишане вън на студа, и шумоленето на останалите зад него. Пръв той стигна до самолета и се насочи към вратата, която по някакво чудо гледаше към него, а не към бетонната стена. Като издърпа люка и го отвори, насочи фенерчето си вътре и не знаеше какво да очаква — дим, изпарения, кръв и части от телата?
Зейдист стоеше неподвижен на седалката с гръб, тялото му привързано с коланите, ръцете му вкопчени в облегалките. Братът гледаше право напред и не мигаше.