— Кажи на доктора, че или ще дойде и ще ми каже лично какво става, или ще отида при Примейла и ще му изпея дума по дума какво се е случило тук.
Тя умишлено погледна към машината, с която я бяха прегледали по време на прегледа. Сестрата пребледня, ала Лейла не изпита радост от предимството, от което се бе възползвала. Не изпита и съжаление обаче. Сестрата се поклони дълбоко и излезе заднишком от стаята, като остави ужасната дреха на плитката част на мивката. Лейла никога не бе възприемала статуса си на Избраница като бреме или облага. Беше просто всичко, което тя знаеше: голяма част от приближените й посредством съдбата, която й бе отредена, се доказваха само чрез дишане и демонстрация на съзнание. Други очевидно не бяха толкова флегматични обаче — особено тук долу. А това бе само началото. И все пак тя губеше детето си, нали. Така че това бе краят. Като протегна ръка, тя взе бялата дреха и я уви около себе си. Не я интересуваше деликатната чувствителност на доктора, ала ако се облечеше, както я бяха помолили, може би той щеше да се фокусира върху нея, а не върху това каква е. Почти веднага се чу почукване на вратата и когато Лейла отговори, Хавърс влезе, изглеждаше сякаш в главата му бе опрян пистолет. Забил поглед в пода, той само леко затвори очи, преди да скръсти ръце на гърдите си.
— Ако знаех статуса ви, нямаше никога да ви прегледам.
— Дойдох при вас по собствено желание, като пациент в нужда.
Той поклати глава.
— Вие сте святост на земята. Кой съм аз, че да се намесвам в такова свято нещо? — Моля ви. Просто сложете край на мъките ми и ми кажете какво се случва с мен. Той свали очилата си и почеса гърбицата на носа си.
— Не мога да ви разкрия тази информация.
Лейла отвори уста. После я затвори.
— Моля?
— Не сте ми пациент. Бебето и Примейлът са, така че ще говоря с него, когато мога…
— Не! Не бива да го търсите.
Погледът, който й хвърли, я накара да стигне до извода, че с подобно презрение гледаше проститутките.
След това той проговори с нисък, леко заплашителен тон.
— Не сте в позиция да настоявате за каквото и да било.
Лейла се отдръпна.
— Дойдох тук по собствено желание, като независима жена…
— Вие сте Избраница. Не само за мен е незаконно да ви пусна тук, но мога и да бъда съден за това, което ви сторих по-рано. Тялото на Избраницата е…
— Нейна собственост!
— … на Примейла по закон, както и трябва да бъде. Вие не сте важно… нещо, но съхранявате това, което ви е дадено. Как смеете да идвате тук така, да се преструвате на обикновена жена… излагате кариерата и живота ми на опасност с подобно двуличие.
Лейла почувства див гняв у себе си — по всеки нерв, който имаше в тялото си.
— Чие сърце бие в тези гърди? — тя докосна гръдта си. — Чий дъх излиза от тук?
Хавърс поклати глава.
— Ще говоря с Примейла и само с него…
— Не говорите сериозно! Та аз съм в това тяло. Никой друг не…
Лицето на лекаря се сбърчи от антипатия.
— Както казах, вие сте просто средство за святото нещо в утробата ви — самият Примейл е в плътта ви. Това е по-важно, и съответно ще ви държа тук, докато…
— Против волята ми? Не мисля.
— Ще останете тук, докато Примейлът не дойде да ви вземе. Няма да нося отговорност за това, че сте пусната на свобода из света.
Двамата се гледаха злобно един друг. С ругатня Лейла махна дрехата.
— Е, това е чудесен план, що се отнася до вас. Но ще се съблека гола сега и ако трябва ще изляза навън така. Останете и гледайте, ако желаете — или може да ме докоснете, но мисля, че това може да бъде сметнато за някакво друго насилие, което сте упражнили върху мен, нали.
Лекарят си тръгна толкова бързо, че направо изхвърча в коридора. Лейла не се поколеба нито за секунда, дръпна дрехите си и изтича в коридора. Макар че беше нетипично, че имаше само един маршрут за влизане и излизане покрай рецепцията, трябваше да има и някакъв изход в случай на нападение — за съжаление, тя нямаше представа как изглеждаше сградата. Така че единственият й вариант бе да се отправи право напред. И трябваше да го направи пеша, бе прекалено ядосана, за да се дематериализира. Като се затича, Лейла тръгна в посоката, от която бе дошла, и почти веднага — сякаш им бе казано да го направят — медицинските сестри изскочиха на пътя й, като блокираха коридора и направиха преминаването й невъзможно.