— И?
Зейдист заговори на Древния език:
— Аз, Зейдист, син на Агъни, кланящ се на двеста четиридесет и втората година от властването на Рот, син на Рот, номинирам Куин, сирак на света, за член на Братството на Черния Кинжал.
Да чуеш официалните думи от устата на някой брат беше шокиращо. Зи най-вече от всички тях смяташе миналото за пълна глупост. Но явно не и когато се опреше до това. Боже, помисли си Рот. Щяха да прибързат с това. Бързо — беше си мислил, че ще им отнеме повече от това. Дни на премисляне. Седмици. Може би месец и тогава, може би, списък с различни причини. Но те се съгласяваха и съответно Рот също.
— На основата на какво отправяш своята номинация и рискуваш името на своята кръв? — попита Рот. Сега вече Зи заряза формалностите и започна по същество.
— Тази вечер той ме доведе у дома невредим при моята шелан и малкото ми момиче. С риск за собствения си живот.
— Съгласен съм.
Рот огледа мъжете, обградили бюрото му, въпреки че не можеше да ги види. Гледката обаче нямаше значение. Нямаше нужда от работещи ретини, за да каже къде бяха или как се чувстваха относно тези глупости; миризмата на емоциите им беше доловима. Бяха — като група — непоколебими, решителни и горди. Ала формалностите си казваха думата. Рот започна с този най в края.
— Ви?
— Бях готов още когато мина през Кор.
Чу се ръмжене в знак на съгласие.
— Бъч?
Бостънският акцент се чу ясно и силно.
— Мисля, че е един шибан здрав боец. И го харесвам. Расте добре, има поведение, сериозен е.
— Рейдж?
— Трябваше да го видиш тази вечер. Не ми позволи да се заема аз, каза, че двама братя са прекалено много, за да бъдат загубени.
Още от одобрителното ръмжене.
— Тор?
— Нощта, когато те простреляха? Измъкнах те оттам, благодарение на него. Добър избор е.
— Фюри?
— Харесвам го. Наистина. Той пръв се втурва в каквато и да е ситуация. Буквално ще направи всичко за когото и да е от нас, независимо колко е опасно.
Рот тропна по бюрото с юмрук.
— Решено тогава. Ще кажа на Сакстън да направи промените и ще го направим.
Тор се обади.
— С цялото ми уважение, господарю, трябва да разрешим въпроса с назначаването му като аструкс нотрум. Вече не може да бъде детегледачка на Джон.
— Съгласен съм. Ще кажем на Джон да го освободи, не вярвам отговорът да бъде „не“. След това ще кажа на Сакстън да подготви документите и след приемането на Куин, Ви, ти ще се погрижиш за татуировката на лицето му. Сякаш Джон е умрял от някакви естествени причини или нещо такова.
Чу се прошумоляване на дрехи, сякаш някои от братята направиха символа на Скрайб Върджин на гърдите си.
— Слушам, — каза Ви. Рот скръсти ръце на гърдите си. Това беше паметен момент и той го знаеше много добре. Приемането на Бъч беше легално заради кръвната връзка, която той имаше с кралските особи. Куин обаче беше друга история. Нямаше кралска кръв. Нито Избрана или кръв на Братството, макар че технически имаше аристократско потекло. Нямаше семейство. От друга страна се беше доказвал отново и отново на бойното поле, живееше по начин, който, доколкото Древните закони задаваха, беше в стила само на онези от определени години — и това беше пълна глупост. Не че Рот не ценеше високо закона за размножаване на Скрайб Върджин. Всъщност препоръчаните сватосвания между най-силните мъжки и най-умните женски бе показал невероятни резултати в лицето на бойци. Но също така се бяха отразили в неприятни неща като ослепяването му. И това позволяваше повишения на базата на заслуги. На последно място, тази преправка в законите, отнасяща се до това кой може и кой не може да бъде в Братството, не беше просто подходяща заради вида на обществото, което той искаше да създаде — беше въпрос на оцеляване. Колкото повече бойци, толкова по-добре. Освен това Куин наистина си беше заслужил честта.
— Така да бъде, — промърмори Рот. — Осем е добро число. Щастливо число.
Ниското одобрително ръмжене се разнесе във въздуха още веднъж, единен звук на напълна и абсолютна сплотеност. Това е бъдещето, помисли си Рот, докато се усмихваше и оголваше кучешките си зъби. И беше правилно.