— Елан, — рече той гладко. После пауза. И след това тези вечно смръщени вежди слязоха дори още по-надолу. — На коя дата и по кое време? — Зайфър седна. — Кралят го е свикал? — тишина. — Не, изобщо. Само Съветът ще бъде допуснат във всеки случай. Ще останем в покрайнините, както поискахте.
Последната част беше произнесена с немалко количество ирония, макар че беше съмнително, че аристократът от другата страна на линията се беше усетил. От малкото, което Зайфър бе видял и чул от Елан, син на Ларекс, не беше впечатлен въобще. И все пак слабите биваха лесно манипулирани и Кор знаеше това много добре.
— Има нещо, което трябва да знаеш, Елан. През есента имаше опит за покушение над Рот и не се изненадвай, ако срещу мен и бойците ми има обвинения на тази среща… какво? Стана пред Асеил всъщност, но всякакви други подробности са без значение. Така че, разбира се, може да се досетиш, че Рот свиква това събиране с цел да ме разобличи с моите хора, помниш ли, че те предупредих за това? Само помни, че си бил напълно защитен. Братята и кралят не знаят за отношенията ни — това е така, стига някой от твоите довереници да не ни е изпял. Ние обаче останахме безмълвни докрай. Още повече, знай също, че не ме е страх да ме заклеймят като предател или да стана мишена за Братството. Осъзнавам обаче, че си далеч по-културен и изтънчен ум, и не само уважавам това, ще направя всичко по силите си, за да избегнеш каквото и да било насилие.
А-ха. Да бе, помисли си Зайфър и завъртя очи.
— Трябва да помниш, Елан, че си защитен.
Докато Кор се усмихваше все по-широко, показваше всичките си зъби, сякаш бе на ръба да ги впие във врата на другия мъж и да разкъса гръкляна му. Малко след това си размениха „довиждане“ по телефона и Кор затвори. Зайфър заговори.
— Всичко наред ли е?
Водачът им извърна глава и когато очите им се срещнаха, Зайфър направо съжали идиота от другата страна на телефона… както и Рот и Братството. Блясъкът в очите на водача му беше чисто зло.
— О, да. Всичко е напълно наред.
Глава 25
Докато се чуваше сигналът свободно от неотговорено обаждане, Блей задържа телефона до ухото си и седна на ръба на леглото си. Това беше странно. Родителите му трябваше да си вкъщи по това време на нощта. Беше съвсем близо до зазоряване…
— Ало? — каза майка му най-после. Блей издиша бавно и тежко и се облегна отново на рамката на леглото. Като събра края на халата си над краката си, той се прокашля.
— Здрасти, аз съм.
Щастието, което се усети в гласа от другата страна, го стопли отвътре.
— Блей! Как си? Нека повикам баща ти, за да се включи от другата линия…
— Не, чакай, — той затвори очи. — Нека просто… поговорим. Аз и ти.
— Добре ли си? — чу звука от приплъзващ се по голия под стол и знаеше точно къде е тя: до дъбовата маса в скъпоценната й кухня. — Какво става? Не си ранен, нали?
Не и вътрешно.
— Аз… добре съм.
— Какво има?
Блей разтри лице със свободната си ръка. Винаги бе близък с родителите си — обикновено нямаше нещо, за което да не може да говори с тях, и тази раздяла със Сакстън беше точно от типа неща, които обикновено повдигаше: беше разстроен, объркан, разочарован, малко депресиран… всички онези емоционални неща, за които говореше с майка си по време на тези лични разговори по телефона. Докато мълчеше обаче си спомни, че всъщност имаше едно нещо, което никога не беше споделял с тях. Едно много голямо нещо…
— Блей? Плашиш ме.
— Добре съм.
— Не, не си.
Съвсем вярно. Предполагаше, че не го уважаваха заради сексуалната му ориентация, защото по принцип любовният живот не е нещо, което повечето хора споделяха с родителите си. И може би също така имаше част от него, колкото и нелогична да беше, която се тревожеше дали не гледаха различно на това нещо в него. Без „може би“. Все пак политиката на глимерата относно хомосексуалността беше доста ясна: стига да не си открит относно това и да имаш сношения с някого от противоположния пол, както трябваше, нямаше да те елиминират заради тази перверзия. Да, защото да се чукаш с някого, към когото не си привързан или в когото не си влюбен, и да го лъжеш за продължителните изневери, беше толкова по-уважавано от истината. Ала Господ да ти е на помощ, ако си мъж и имаш мъж за партньор и не го криеш — както бе при него през последните дванадесет месеца и нещо.