— Къде си бил?
Братовчед му се спря. Погледна през рамо.
— Моля?
— Чу ме, — при по-близката скапана дистанция, наистина беше очевидно какво беше правил мъжът. Устните му бяха червени, а по бузите му имаше руменина, която Куин можеше да се обзаложи, че нямаше нищо общо със студеното време.
— Къде, по дяволите, си бил?
— Не мисля, че това е твоя работа, братовчеде.
Куин продължи да го следва по пода с мозайката, без да спира, докато кубинките му с метални предници не опряха красивите мокасини на другия мъж.
— Скапана уличница.
Сакстън имаше наглостта да изглежда отегчен.
— Не се обиждай, драги ми братовчеде, но нямам време за това.
Мъжът се завъртя на пета… Куин стрелна едната си ръка напред и го хвана. С бързо издърпване го изправи, така че бяха лице в лице отново. И мамка му, от смрадта, идваща от него, му се повдигаше.
— Блей рискува живота си във войната… и ти се чукаш с някакъв зад гърба му? Много изискано, духач…
— Куин, това не те засяга…
Сакстън опита да се измъкне от хватката му. Не беше добра идея. Преди Куин да разбере какво прави, беше сключил дланите си около врата на мъжа.
— Как смееш, по дяволите — каза с напълно оголени зъби. Сакстън сграбчи и двете китки на Куин с ръцете си и опита да се освободи, въртеше се, дърпаше, но не успяваше да направи нищо.
— Задушаваш… ме…
— Би трябвало да те убия точно тук, веднага, — изръмжа Куин. — Как можа да му причиниш това, мамка му? Той е влюбен в теб…
— Куин… — борещият се глас ставаше все по-тих и тих. — Ку…
Мисълта за всичко, което имаше братовчед му и за всичко, за което той не се грижеше, му даваше допълнително сила и я канализираше право в ръцете си.
— От какво още имаш нужда, дявол да те вземе, задник такъв? Мислиш, че някакъв непознат ще е по-добре от това, което имаш в леглото си?
Силата на яростната му атака започна сега да бута Сакстън назад, обувките му скърцаха по гладкия под, докато тези на Куин носеха и двама им. Всичко това спря, когато раменете на Сакстън се удариха в огромните перила на стълбището.
— Скапана уличница такава…
Някой извика. После още някой. И след това последва доста силен шум от бързо слизащи крака от различни посоки, последван от много ръце, които дърпаха неговите. Все едно. Просто държеше очите си и ръцете си сключени, яростта у него го превръщаше в булдог, който… Нямаше… Да… Пусне…
Глава 26
— Мислите ли отново да се върнете в Колдуел? — Блей попита майка си.
— Не зная. Всяка вечер баща ти излиза спокойно за работа, а и на двамата ни харесва тишината и уединението тук в провинцията. Смяташ ли, че сега е по-безопасно в града…
От нищото, през затворената врата на стаята му се чуха викове. Блей хвърли поглед натам и се намръщи.
— Хей, мамен, съжалявам, че ще приключим, но в къщата става нещо…
Гласът ѝ се сниши и страх се прокрадна в думите ѝ.
— Нали не ви нападат?
За миг онази нощ в дома им в Колдуел преди година и половина изникна в съзнанието му и стомаха му се сви: майка му трепереща от страх, собствения му баща вдигнал ръце срещу врага, къщата съсипана.
Въпреки че виковете се засилваха, той не можеше да я остави, без да я успокои.
— Не, не, не, мамен, мястото е непробиваемо. Никой не може да ни намери, а дори и да успеят, няма как да влязат вътре. Сигурно братята спорят за нещо — честно, всичко е наред.
Поне се надяваше да е. Навън започваха сериозно да вилнеят.
— Това е такова облекчение. Не мога да позволя да ти се случи нещо. Върви и се погрижи за твоите неща и ми се обади, когато решиш да ни посетиш. Ще ти подредя стаята и ще ти направя от онази лазаня.