Блей издиша бавно и продължително, все едно се беше изморил да носи цялата тежест.
— Просто… не го прави никога повече.
Сега Куин поклати глава. Не схващаше. Ако той имаше връзка с Блей, и Блей му изневереше, никога нямаше да го превъзмогне. Господи, защо не се възползва от предложеното му? Защо му трябваше да бяга. Трябваше да остане. Без подканване краката му пристъпиха още крачка напред.
— Съжалявам…
Изведнъж започна да изрича думите отново, и отново, и ги повтаряше с всяка крачка, докато се доближаваше към Блей.
— Съжалявам… съжалявам… аз… съжалявам… — Не осъзнаваше какво говори или прави; просто изпита неистова нужда да се разкае за всичките си грехове. А те наистина бяха много, особено тези, които се отнасяха до почтения мъж, застинал като мъртвец пред него.
Накрая застанаха само на крачка разстояние, преди гърдите им да се допрат. Гласът на Куин вече звучеше като шепот.
— Съжалявам.
Настъпи неловко мълчание и устата на Блей се отвори, ала не от изненада. По-скоро изглеждаше, че не може да диша. Напомняйки си, че не трябва да се държи като задник, около когото се върти целия свят, Куин върна разговора към случващото се между Блей и Сакстън.
— Не искам да ти причиняват това, — каза той и очите му блуждаеха по лицето на Блей. — Страда достатъчно, и знам, че го обичаш. Съжалявам… толкова съжалявам…
Блей просто стоеше пред него със замръзнало изражение, погледа му се стрелкаше наоколо, без да намира онова, което търсеше. Ала въпреки това не се отдръпна, не избяга панически. Остана точно там, където беше.
— Съжалявам. — Куин гледаше като през стъкло как собствената му ръка се протегна и докосна лицето на Блей, а пръстите му погалиха бузата му. — Съжалявам. — О, Господи, докосваше го. Чувстваше топлината на кожата му, вдишваше чистия му, мъжествен аромат. — Съжалявам. — Какво, по дяволите, правеше? Господи… беше твърде късно, за да си отговори — протегна и другата си ръка и сложи длан на широкото рамо. — Съжалявам. — Господи, придърпваше Блей, притискаше тялото му към своето. — Съжалявам. — Едната му ръка се премести на тила на Блей и се зарови дълбоко в гъстата къдрава коса. — Съжалявам.
Блей остана неподвижен, изправил гръбнака си като стрела, с ръце около стегнатия си корем. Но след миг, почти объркан от собствената си реакция, започна да се накланя напред, отначало колебливо, а после с цялата си тежест.
С рязко движение Куин обви ръце около най-важния човек в живота му. И това не беше Лейла, макар да не искаше да си го признае. Не беше и Джон, нито краля. Нито пък някой от братята. Този мъж бе причината за съществуването му. И макар да го измъчваше, че Блей бе влюбен в друг, го приемаше. Беше минала цяла вечност, откакто за последно го докосна, а това не му харесваше.
— Съжалявам. — Хвана с две ръце главата на Блей, придърпа го още по-близо и притисна лицето му към ямката на врата си. — Съжалявам.
Блей не се възпротиви; Куин потръпна, извърна лице настрани, вдиша дълбоко и опита да запамети всяко едно усещане дълбоко в съзнанието си. Искаше да помни този миг завинаги. И докато дланите му продължаваха да галят мускулестия гръб на Блей, той направи всичко по силите си, за да се реваншира не само за изневярата на братовчед си. — Съжалявам…
С едно рязко движение Блей се освободи от прегръдката и разтърси глава. Отблъсна се далеч от тялото на Куин. Куин провеси рамене.
— Съжалявам.
— Защо продължаваш да го повтаряш?
— Защото…
В същия момент, когато погледите им се срещнаха, Куин знаеше, че е време. Бе пропилял толкова много шансове с Блей; бе направил толкова грешни стъпки и толкова умишлени спречквания, толкова пъти бе отричал — винаги той. Толкова дълго се бе страхувал, но стига вече.
Когато отвори уста, за да изрече двете думички, застанали на езика му, Блей го изгледа свирепо.
— Не ми трябва помощта ти, ясно? Мога сам да се грижа за себе си.
Туп. Туп. Туп. Сърцето му биеше толкова силно, че се зачуди дали няма да се пръсне.
— Значи ще останеш с него, — каза вяло Куин. — Смяташ да…
— Никога повече не засягай темата за Сакстън, никога. Закълни се.
Макар да го убиваше, Куин нямаше сила да откаже каквото и да било на приятеля си.
— Добре. — Вдигна дланите си. — С вдигнати ръце.