Блей кимна, и така подписаха споразумението.
— Просто исках да ти помогна, — каза Куин. — Само това.
— Не можеш, — контрира го Блей.
Господи, въпреки че отново си противоречаха, копнееше за повече близост — и внезапно видя начин да постигне точно това. Предложението беше рисковано, ала поне в него се криеше някаква логика. Ръцете му се вдигнаха, заопипваха, намериха мястото и се впиха. Първо в раменете на Блей, после във врата му.
Възбудата го връхлетя, члена му се втвърди и той се задъха.
— Всъщност мога да ти помогна.
— Как?
Куин се приближи толкова близо, че устата му почти докосваше ухото на Блей. После нарочно допря голите си гърди до гърдите на Блей.
— Използвай ме.
— Какво?
— Дай му урок. — Куин го стисна още по-здраво и килна главата на Блей назад. — Отплати му се подобаващо. С мен.
За да бъде кристално ясен, Куин изплези език и го прокара по врата на Блей. В отговор Блей изсъска толкова силно, сякаш изпсува. После го удари и го отблъсна.
— Да не си си изгубил ума?
Куин се хвана за възбудения си огромен член.
— Желая те. И те искам по всякакъв начин — дори и само за да си го върнеш на братовчед ми.
Изражението на Блей се колебаеше като при игра на тенис на маса между пълно учудване и епичен гняв.
— Ах, ти, шибан задник! С години ме отблъскваш и после изведнъж си готов? Какво не ти е наред?
Със свободната си ръка Куин си играеше с една от халките на зърната му и гледаше какво се случва със слабините на Блей: под халата си мъжа имаше такава ерекция, че хавлиения плат просто не можеше да я скрие.
— Да не би да си изгубил проклетия си мозък! Какво по дяволите?
Обикновено Блей не проклинаше и не повишаваше тон. За пръв път го виждаше да губи контрол. Впил очи в погледа на приятеля си, Куин бавно коленичи.
— Нека се погрижа за това…
— Какво?
Той се наведе напред и хвана края на халата, придърпвайки го към себе си.
— Ела тук. Нека ти покажа как го правя аз.
Блей сграбчи колана на халата, който придържаше двете половини затворени, и го пристегна силно.
— Какво по дяволите правиш?
Господи, единствения подходящ начин беше наистина да стои на колене и да го моли.
— Искам да бъда с теб. Все ми е тая защо, просто ми позволи да бъда с теб…
— След толкова време? Какво се промени?
— Всичко.
— Ти си с Лейла…
— Не. Ще го повторя колкото пъти пожелаеш да го чуеш — не съм с нея.
— Тя е бременна.
— Един път. Бях с нея само веднъж, и както вече ти обясних, само защото исках семейство, също и тя. Един път, Блей, и никога повече.
Главата на Блей се отметна назад и очите му се затвориха, сякаш някой забиваше пирони под ноктите му.
— Не ми го причинявай, за бога, не може да ми го причиниш… — Гласът му се пречупи и мъката, пропита в него, отрази всичките проблеми, причинени от Куин. — Защо сега? Може би ти си този, който иска да си го върне на Сакстън?
— Зарежи братовчед ми, той няма нищо общо с мен. Дори и да беше сам, пак щях да съм паднал на колене на този килим, и пак щях да те желая. Ако беше обвързан с жена, ако се срещаше с някого по съвсем нормален начин, ако обикаляше милиони различни места през живота си… пак щях да съм точно тук. И щях да те умолявам за нещо, за каквото и да е — само веднъж, дори това да е единственото, което може да ми дадеш.
Куин се пресегна отново, бръкна под халата, погали силния, мускулест крак, и когато Блей отново отстъпи, осъзна, че губи битката. Проклятие, щеше да изтърве шанса си, ако не…
— Виж, Блей, през живота си съм свършил много глупости, но винаги съм се придържал към истината. Тази вечер почти не умрях и това ме накара да се осъзная. Там горе, в самолета, докато се взирах в непрогледната нощ, не мислех, че ще оцелея. И тогава всичко ми се изясни. Точно затова искам да съм с теб.
Всъщност беше го разбрал много по-рано, доста преди случката с Чесна-та, ала се надяваше обяснението да прозвучи логично пред Блей. Може и да успя. В отговор мъжът се олюля на краката си, като че ли щеше да отстъпи — или да излезе от стаята. Не можеше да знае какво ще направи. Куин побърза да каже още нещо:
— Съжалявам, че пропилях толкова много време и ако не искаш да си с мен, разбирам. Ще се отдръпна и ще заживея с последствията. Но за бога, ако има шанс, без значение каква ще е твоята причина — отмъщение, любопитство… по дяволите, дори да ми позволиш да те изчукам един единствен път и никога, ама никога повече, и просто ако решиш да прободеш сърцето ми с кол… ще го приема. Ще те приема… независимо по какъв начин, само да те имам.