Пресегна се за трети път и плъзна ръка по задната част на крака на Блей. Погали го. И продължи да го умолява.
— Не ме интересува какво ще ми коства…
Глава 27
Надвесен над Куин, Блей усещаше неестествено ясно всичко около себе си: чувството от ръката на Куин отзад на бедрото му, начинът, по който ръба на халата се отриваше в прасеца му, натежалия мирис на секс във въздуха. През целия си живот желаеше това, по-точно през живота след трансформацията си, когато сексуалното му желание се засили. Този момент бе кулминация на безброй мечти и фантазии, тайната му страст най-после се сбъдна.
Изглеждаше съвсем искрен: в разноцветните очи на Куин не се забелязваше сянка на съмнение. Мъжът не само говореше откровено и се кълнеше в името на Господ, ала дори се показваше съвсем уязвим пред някого.
Блей притвори клепачи за кратко. Подчинението беше в абсолютен противовес на всичко, което определяше Куин като мъжкар. Той никога не предаваше нито принципите си, нито оръжието си, нито дори себе си. И все пак този обрат имаше някакъв смисъл. Сблъсъкът със смъртта обикновено караше хората да се обърнат към Господ…
За беда имаше усещането, че това няма да продължи дълго. Несъмнено „проглеждането” на Куин бе свързано със самолетната катастрофа, но също като жертвите на инфаркт, които не след дълго се завръщат към порочната си диета, неговото „откровение” може би нямаше да има дълъг срок на годност. Нямаше съмнение, че Куин наистина мислеше онова, което изричаше в този опияняващ момент. Обаче беше трудно да се повярва, че ще е така завинаги. Куин си беше Куин. И съвсем скоро, след като отшумеше шока — може би през нощта, може би следващата седмица, или дори след месец — щеше да се върне към вглъбеното си, затворено и дистанцирано аз.
Взел решение, Блей отвори очи и се наведе. Когато лицата им се доближиха, устните на Куин се разтвориха — по-плътната му долна устна се присвиваше, все едно вече бе опитал вкуса на това, което искаше, и му бе харесало. По дяволите. Боецът изглеждаше величествено, могъщите му голи гърди грееха под светлината на лампата, кожата му носеше блясъка на възбудата, продупчените зърна на гърдите му се вдигаха и смъкваха под непрестанния ритъм на сгорещената му кръв. Блей прокара длан по опънатите мускули на ръката, която ги свързваше, от широкото силно рамо до едрия бицепс и усукания трицепс.
Отмести ръката от бедрото си. И отстъпи настрани.
Куин пребледня до такава степен, че изглеждаше пепеляво сив.
В настъпилата тишина Блей не каза нито дума. Не можеше — гласът му просто изчезна.
Краката му омекнаха, запрепъва се към изхода, ръцете му просто се мятаха около бравата на вратата, и не след дълго най-после успя да координира движенията си и да я отвори. Озовал се навън, не си спомняше дали затръшна вратата или я затвори тихо. Не измина много крачки. Само на три крачки преди стаята си, той се срина до гладката, студена стена в коридора. Задъхваше се. Едва дишаше на пресекулки. Цялото усилие беше напразно. Нещо в гърдите му го задушаваше все по-силно, и внезапно зрението му отказа и пред погледа му се появи шахматна дъска в черно и бяло.
Осъзна, че сигурно ще припадне, затова седна със сгънати под себе си крака и наведе глава между коленете. Дълбоко в съзнанието си се молеше коридора да остане празен. Никак не искаше да му се налага да обяснява какво се е случило, особено когато се намираше пред стаята на Куин, очевидно възбуден, с треперещо тяло, сякаш вътре в него се случваше земетресение.
— Исусе Христе..
„Тази вечер почти не умрях и това ме накара да се осъзная. Там горе, в самолета, докато се взирах в непрогледната нощ, не мислех, че ще оцелея. И тогава всичко ми се изясни.”
— Не, — изрече на глас Блей. — Не…
Отпусна глава в ръцете си и се опита да успокои дишането си; трябваше да мисли рационално и да действа разумно. Не можеше да си позволи да задълбава повече от…
Разгорещените, бляскави, разноцветни очи бяха жива легенда.
— Не, — изсъска той.