**Известна американска рап група
***Става дума за Майли Сайръс
****Нешанъл Енкуайърър — американски вестник-таблоид
Глава 2
Обратно в имението на Братството Блейлок седеше на ръба на леглото, тялото му бе голо и нагряно, воал от пот покриваше гърдите и раменете му. Между краката му членът му стоеше отпуснат, а бедрата му — изнемощели от твърде много физическа активност — помпане и триене. От друга страна пък дъхът му сякаш се процеждаше, плътта му имаше нужда от още малко повече кислород, отколкото дробовете му предоставяха.
Така че Блей протегна ръка към пакета червен Дънхил на нощната масичка.
Как любовникът му си взимаше душ, заедно с пикантния аромат на сапун, бе до болка познато.
Наистина ли бе минала почти година?
Като извади цигара, Блей взе луксозната запалка Ван Клийф & Арпълс, която Сакс му бе подарил за рождения му ден. Беше изработена от злато и със запазената марка на фирмата — редки рубини от 1940-те, — и радваше окото, както и вършеше работа.
Пламъкът лумна и в същото време душът спря.
Блей се наведе напред към огънчето, вдиша и затвори капачето на запалката. Както винаги, и най-малката следа от пламъка се завъртя, сладостта се смеси с дима, който издишаше.
Куин мразеше пушенето.
Никога не беше одобрявал.
Което — като се вземат предвид всичките неправилни неща, които правеше по навик самият той, — беше честно казано обидно.
Секс с безчет непознати в тоалетните на клубове? Тройки с мъже и жени? Пиърсинги? Татуировки на най-различни места?
И този човек не одобряваше пушенето. Като че ли беше долен навик, който никой със здрав разум не би имал.
В банята се включи сешоарът, който използваха двамата със Сакс и Блей си представи русите му коси, с които тъкмо се беше захванал, издърпани назад и развяти от този изкуствен вятър, как отразяваха светлината, блестяха с естествени отблясъци.
Сакстън бе красавец, гладка кожа, стегнато тяло и отличен вкус.
Боже, дрехите в гардероба му! Невероятни. Все едно Великият Гетсби бе изскочил от страниците на романа, слязъл на Пето Авеню и изкупил цели куфари дрехи висша мода.
Куин изобщо не беше такъв. Той носеше тениски Ханс, износени дънки или кожени панталони; ходеше винаги с едно и също яке за мотористи, което си беше взел веднага след промяната. Никакви Ферагамо* или Балис**. Само Ню Рок с подметки с размерите на гуми на камион. Косата? Рядко я сресваше. Парфюм? Барут и оргазми.
По дяволите, откакто познаваше Куин, а на практика се познаваха от пеленачета, Блей никога не го беше виждал в костюм.
Чудно дали знаеше, че можеш и да си купиш смокинг, не само да го вземеш под наем.
Ако Сакстън бе идеалът за аристократ, то Куин беше олицетворение на главорез…
— Ето. Тръскай тук.
Блей вдигна рязко глава. Сакстън бе гол, с идеална прическа и ухаеше на Куул Уотър и държеше тежък пепелник Бакарат, който беше купил като подарък за лятното слънцестоене. Беше произведено през 40-те и тежеше повече от топка за боулинг.
Блей се подчини на думите му, пое пепелника и го задържа в дланта си.
— Излизаш по работа?
Сякаш не бе очевидно.
— Разбира се.
Сакстън се обърна и изложи сексапилния си задник на показ на отиване към гардероба. Технически трябваше да живее в съседната свободна гостна, но малко по малко дрехите му се бяха преселили тук.
Той нямаше нищо против пушенето. Дори му правеше компания от време на време след енергично… сношение.
— Как върви? — попита Блей и изпусна облак дим. — Тайната задача имам предвид.
— Добре. Почти свърши.
— Това означава ли, че най-после ще ми обясниш за какво се отнася?
— Ще разбереш съвсем скоро.
Докато слушаше как Сакстън откача риза от закачалка в дрешника, Блей завъртя цигарата си и разгледа запаления край. Сакстън вършеше някаква топ секретна работа за краля от есента и дори в леглото не я обсъждаха, което вероятно бе една от причините Рот да го бе назначил за свой личен адвокат. Сакстън притежаваше дискретността на всеки служител в банков трезор.
Куин, от друга страна, не можеше да запази и най-дребната тайна. Дали парти изненада, клюки или срамни лични неща, като това дали си спал с проститутка в…