Сексът ставаше все по-бурен и независимо от цялата сила на тялото си, Блей почти падна от леглото, докато го чукаха. Беше се подпрял с една ръка на таблата на леглото, за да не се удари в стената…
Чу се трясък.
— По дяволите, — изруга с дрезгав глас. — Лампата…
Очевидно Куин не се интересуваше от мебелировката. Мъжът само отметна главата на Блей настрани и започна да го целува, острия език проникваше в устата на другия, ближеше го и го смучеше… сякаш не можеше да се насити. Блей се замая. Чувстваше се съвсем зашеметен от всичко. Във фантазиите си беше представял Куин като свиреп любовник, ала това тук беше на съвсем друго ниво. Затова думите му прозвучаха като от разстояние:
— Ухапи ме… отново.
Силното ръмжене над него прониза ушите му и поредното съскане разкъса мрака, Куин се нагласи, масивното му тяло се изви така, че острите зъби да могат да се впият от другата страна на гърлото. Блей изруга и разчисти останалото по шкафчето, после гърдите му заеха мястото на избутаните предмети, а мократа му от потта кожа заскърца по лакираната повърхност, когато той се излегна на една страна. Отпусна ръка, напипа твърдия под и се подпря — така и двамата запазваха равновесие, докато Куин се хранеше и го чукаше толкова хубаво…
Изгубиха броя на оргазмите, докато възглавниците не се озоваха на пода, чаршафите се разкъсаха, още една лампа се счупи и, не беше сигурен, но май събориха картината, която висеше над спалнята, на земята. Когато най-после тишината замени напрежението и всички усилия, Блей дишаше тежко и все още се чувстваше като под вода. Куин изпитваше същото.
Растящото мокро петно на гърлото на Блей само доказваше, че нещата бяха толкова извън контрол, че Куин бе забравил да запечата разкъсаната вена. Все тая. Не му пукаше, не можеше да мисли, нямаше да се тревожи. Блаженото реене след секса бе твърде добро, за да се разваля, тялото му бе станало свръх-чувствително и вцепенено, разгорещено и уморено, наранено и преситено.
Чаршафите имаха нужда от сменяне. И Фриц определено трябваше да намери някакво супер лепило за тези лампи.
Зачуди се къде точно лежи. Опипа наоколо с ръка и усети килима и драперията на леглото и… дървения скрин. А, да — висеше от долния край на леглото. Което обясняваше главоболието и притока на кръв в главата. Когато Куин най-после се отдръпна от него, Блей искаше да се премести, но тялото му беше твърде заинтересувано да се отнасят с него като с неодушевен предмет. Или по-скоро като с парцал, може би…
Този път го повдигнаха с грижовни ръце и внимателно го обърнаха по гръб. Някой се раздвижи наоколо и после той усети как го наместват върху вече върнатите по местата им възглавници. Най-накрая Куин му метна леко одеяло до кръста, сякаш знаеше, че все още е твърде разгорещен, за да понесе повече завивки и в същото време усеща хладни тръпки от потта, изсъхваща по кожата му. Косата му бе отметната назад от челото и главата му наместена на една страна. Устни като коприна целунаха дългия му врат и после бавното, продължително засмукване заздрави прободните рани, за които той копнееше и които получи.
Когато това приключи, позволи главата му да бъде извърната към Куин. Макар да бе тъмно като в рог, знаеше точно как изглежда лицето, загледано в неговото — със зачервени бузи, полузатворени клепачи, червени устни…
Благоговейната целувка, притиснала устните му, не беше по-тежка от застиналия, горещ въздух в стаята. Беше целувка на изкусен любовник, от онези, които искаш дори повече от горещия секс, който току що си правил…
В дълбините на сърцето му се зароди паника и само за миг отекна навън. Ръцете му от само себе си се изстреляха напред и изблъскаха Куин.
— Не ме докосвай. Никога повече не ме докосвай по този начин.
Скочи като пружина от леглото и един господ знае къде точно в стаята се приземи. Запрепъва се, блъсна се в няколко от мебелите, но после се ориентира по тънкия лъч светлина, проникващ под вратата. Грабна халата си от пода и излезе, без да погледне назад. Не можеше да понесе гледката в стаята. Ако се обърнеше, всичко щеше да изглежда твърде реално.
По някое време Куин пусна осветлението в стаята с мислите си — не понасяше да стои повече в мрак. Светлината изпълни пространството, той присви очи и си направи сянка с ръка. Погледа му се оправи и той огледа наоколо.
Хаос. Пълен хаос.
Значи всичко това всъщност се случи. Колко иронично — в сравнение с обърканото му съзнание кашата в стаята изглеждаше като подредена по военна заповед. „Да не си ме докоснал така”.