Асеил се облече набързо, извади костюм Гучи, заедно с риза от бяла коприна и палто от камилска вълна. Двата му четиридесетмилиметрови пистолета „Смит & Уесън“ бяха идеалните аксесоари, разбира се. Металните оръжия винаги си отиваха с черно. Грабна айфона си и се смръщи като погледна екрана. Имаше пропуснато повикване от Ривендж, придружено от съобщение. Напусна стаята си с бодро темпо, докато изслушваше лийдайъра на Съвета от гласовата си поща, слизайки по стълбите. Мъжкият глас от отсрещната линия мина направо към въпроса, а това трябваше да се уважава: „Асеил, знаете кой се обажда. Свиквам среща на Съвета, при това искам не само кворум, а и присъствие — кралят ще бъде там, както и Братството. Като най-възрастен представител на кръвната ви линия, сте в списъка на Съвета, но вписан като неактивен, понеже сте останал в Древната страна. Сега, след като сте се завърнал, е време да се присъедините към малките ни весели срещи. Известете ме за графика си, за да насроча дата и час, удобни за всички.“
Асеил се спря пред стоманената врата в края на стълбището, прибра телефона в един от джобовете си, отключи и отвори пътя пред себе си. Първият етаж беше мрачен заради капаците, които блокираха слънчевата светлина, и това огромно празно пространство в дневната изглеждаше по-скоро като пещера в земята, отколкото като голяма стъклена къща на брега на река. Откъм кухнята чу пращене от пържене и долови аромата на бекон. Като тръгна в обратната посока, отиде към офиса със стени от орехово дърво, който беше дал на братовчедите си да го ползват, и влезе в шест-квадратовата стая с постоянна влажност за съхранение на пури. Вътре умереният въздух, който беше с точна температура 21 градуса по Целзий и влажност точно 69 процента, беше напоен с аромата на хиляди кутии с пури. След обиколка между редиците, взе три кубински. В крайна сметка кубинските бяха най-добрите. И бяха другото, с което го снабдяваше Бенлуис — и то не безплатно. Като заключи скъпоценната си колекция, той се върна в дневната. Пращенето беше спряло, звуците от тракане на сребро по китайски порцелан бяха заменили цвърченето. Когато влезе, двамата му братовчеди седяха на високи столове зад гранитния барплот, и двамата се хранеха в идеален синхрон, като че ли само те чуваха барабани, по чийто ритъм се водеха. И двамата вдигнаха глави и го погледнаха от един и същ ъгъл.
— Излизам тази вечер. Знаете как да се свържете с мен, — каза им.
Ерик избърса устата си.
— Проследих тримата дилъри, които липсваха — отново са в играта, готови да действат. Ще направя доставката в полунощ.
— Добре, добре, — Асеил бързо провери оръжията си. — Опитайте се да разберете къде са били, ясно?
— Както пожелаеш.
Двамата му кимнаха с общо поклащане на главите и се върнаха към закуската си. За него никаква храна. До кафеварката взе шишенце с кехлибарен цвят и го отвори. На капачката беше закрепена малка сребърна лъжичка, която иззвъня, докато я пълнеше с потупване. Едно смръкване през носа. За добро утро. Взе остатъка със себе си, като го пусна в джоба с пурите. Отдавна не се беше хранил и започваше да усеща последиците — тялото му имаше забавени реакции, главата му беше предразположена към замайване, което не беше нещо познато. Проблемът на Новия свят? По-трудно се намираха женски. За щастие, чистият кокаин бе добър заместител, поне за момента. Сложи очила с почти напълно матово покритие на стъклата, мина през предверието и се спря пред задната врата. Отвори… Асеил се отдръпна с ужас и простена от яростната атака, залитна в мокасините си, въпреки че деветдесет и девет процента от кожата му беше покрита от множество слоеве дрехи, и въпреки тъмните слънчеви очила, слабата светлина беше достатъчна, че да го разколебае. Ала нямаше време да се предаде на биологията. Като се дематериализира по принуда в гората зад къщата си, се зае да проследи жената в здрача. Беше достатъчно лесно да я намери. Оттегляше се, като се движеше със скорост върху ските, проправяйки си път през големите клони на боровете и подобните на скелети дъбове и кленове. Асеил екстраполира траекторията й, прилагайки същия метод, който тя бе демонстрирала на записите от охранителните камери от предишната сутрин, скоро беше доста пред нея, изпреварвайки я точно където беше нейният… О, да. Черното Ауди от галерията. Паркирано встрани от черния път, три километра от имението му. Асеил се беше облегнал до вратата на шофьора и пушеше кубинска пура, когато тя излезе от периферията на дърветата. Замръзна на място в двойните следи, направени от нея, щеките й бяха на голяма разстояние. Той й се усмихна, издишайки облак дим в здрача.