— Мога само да предположа, — прошепна с мрачен глас и с акцент и ударение, които тя не познаваше, — че не са ви предали съобщението. Така ли е? Бенлуис просто се е провалил в предаването на тази информация — и ето защо, след като ясно му бях посочил намеренията си, вие все пак се появихте да шпионирате къщата ми? Мисля, че точно това се е случило — може би гласова поща, която още не сте чули. Или съобщение, и-мейл. Да, мисля, че връзката на Бенлуис се е разпаднала, нали така? — Натискът върху нея се увеличи дори повече, което предполагаше, че той имаше още сила, която не използваше — което беше меко казано ужасяващо. — Не е ли така? — изръмжа той.
— Да — отстъпи тя. — Да, така е.
— В такъв случай считам, че никога повече няма да зърна ските ви около дома ми, нали така?
Той отново я извъртя, от което усети болка, която я накара да извърти очи.
— Да, — каза тя задавено. Мъжът отпусна хватката си, така че тя да може да си поеме въздух. След това продължи да говори, гласът му беше странно прелъстителен.
— Така, нужно ми е още нещо, преди да ви пусна да си вървите. Искам да ми кажете всичко, което знаете за мен… всичко.
Сола свъси вежди, мислеше си, че това беше глупаво. Без съмнение тип като него би трябвало да знае каква информация може да достигне до ушите и очите на трето лице като нея. Така че това бе просто тест. И тъй като много искаше да види баба си отново, Сола каза:
— Не знам името ви, но мога да предположа какво вършите и какво вече сте сторил.
— И какво е това?
— Мисля, че ви сте този, който е застрелял всички дребни дилъри в града, за да си осигури територия и контрол.
— Според вестниците и докладите става дума за самоубийства.
Тя просто продължи — в крайна сметка нямаше смисъл от спор.
— Знам, че живеете сам, поне доколкото мога да кажа… и че прозорците на къщата ви са с много странно покритие. Камуфлажно проектирани, че да се сливат с другата част от къщата, но… има и нещо друго в тях. Просто не знам какво.
Лицето, надвесено над нея, остана напълно безизразно. Спокойно. Непоклатимо. Като че ли този мъж не използваше сила, за да я задържи — или като че ли не я заплашваше да я убие. Този контрол беше… еротичен.
— И? — настоя той.
— Това е.
Той вдиша от пурата в устата си, дебелият оранжев кръг в края й се нажежи.
— Пускам ви само този път. Разбирате ли?
— Да.
Той се придвижи така бързо, че й се наложи да разпери ръце, за да запази равновесие, щеките й се забиха в снега. Чакай малко, къде изчезна… Мъжът изникна иззад нея, краката му бяха от двете на страни на следите, които ските й бяха оставили, като жива бариера пред пътя, който бе извървяла от дома му. Докато левият й бицепс и дясната й китка горяха от възвръщането на кръв там, където беше стискана досега, тръпка на безпокойство полази врата й. Махай се от тук, Сола, каза си тя. Веднага. Тъй като не желаеше отново да бъде хваната, тя се хвърли напред по черния път, ските й се бореха да намерят опорна точка върху втвърдения и вече заледен сняг. Докато вървеше натам, мъжът я последва, като вървеше бавно, неумолимо, като голяма котка, която проследява плячката, с която само искаше да си играе — засега. С треперещи ръце, тя използва върховете на щеките си, за да развърже връзките и започна да се мъчи да прибере ските в багажника си. През цялото време той остана в средата на пътя и я наблюдаваше, димът от пурата му се носеше на студени облаци над рамото му далеч към реката. Щом влезе в колата, Сола заключи вратите, запали двигателя и погледна в огледалото за задно виждане. В червената светлина на стоповете й, той изглеждаше истински зъл, висок, чернокос мъж с лице като на красив принц и жестоко като острие. Като натисна газта, дръпна лоста и потегли с пълна скорост, и четирите колела задействаха и й осигуриха скоростта, от която се нуждаеше. Погледна отново в огледалото за обратно виждане. Той все още бе там… Кракът на Сола се премести върху спирачката и почти се заби в нея. Нямаше го. Сякаш беше изчезнал в нищото. В един момент беше там, пред очите й… в следващия — невидим. Треперейки, тя отново настъпи газта и се прекръсти, сърцето й биеше здраво. С огромна паника се зачуди, какво, по дяволите, беше той?