Глава 30
Тъкмо спуснаха капаците на прозорците за през нощта, когато на вратата на Лейла се почука — и преди още аромата му да бе достигнал до нея, тя вече знаеше кой идва да я види. Несъзнателно ръката ѝ се зарови в косата, и тя осъзна, че е разрошена и сплетена, защото целия ден се бе въртяла и премятала в леглото. И още по-зле — дори не беше сменила раздърпаните дрехи, с които по-рано бе ходила до клиниката. Обаче нямаше как да му забрани да влезе.
— Заповядай, — каза високо тя, седна по-изправена в леглото и придърпа завивките, така че да прикрият гърдите ѝ.
Куин носеше бойното си облекло, което я наведе на мисълта, че той ще е на смяна тази нощ, или може би не. Не беше на „ти” с графика им. Погледите им се срещнаха и тя сбърчи чело.
— Не изглеждаш добре.
Той посочи с ръка лепенката на веждата си.
— О, това ли? Само драскотина.
Всъщност нещо друго грабна вниманието ѝ, а не нараняването. Празният му поглед и изпитите бузи говореха друго.
Той спря. Подуши въздуха. И пребледня. Тя внезапно сведе поглед към сплетените си ръце.
— Моля те, затвори вратата, — каза тя.
— Какво става?
Както бе помолила, вратата се затвори и тя си пое дълбоко дъх.
— Снощи ходих до Хавърс…
— Какво?
— Кървях…
— Кървяла си! — Втурна се напред и спря до леглото. — Защо, по дяволите, не ми каза?
Пресвета Скрайб Върджин, нямаше как да не затрепери пред разяреното му лице, а и честно казано, в момента силите ѝ бяха изцедени и не можеше дори да се защити. Усетил ужаса й, Куин незабавно обузда гнева си и започна да се разхожда в кръг. Когато отново я погледна, каза с дрезгав глас:
— Извинявай, не исках да крещя. Просто… тревожа се за теб.
— Аз съжалявам. А и трябваше да ти кажа… но ти беше на пост и не исках да те тревожа. Не знам… честно, може би не разсъждавах нормално. Бях изпаднала в паника.
Куин приседна до нея, огромните му рамене се прегърбиха, когато опря лакти на коленете си и преплете пръсти.
— И какво стана?
Тя само вдигна рамене.
— Ами, както може да усетиш, кървя.
— Колко?
Помисли си за думите на сестрата.
— Достатъчно.
— От кога?
— Започна преди около едно денонощие. Не исках да ходя при д-р Джейн, защото не бях сигурна дали ще го запази в тайна, а и все пак няма много опит с бременността при нашия вид.
— Какво каза Хавърс?
Сега тя сбърчи вежди.
— Не поиска да ми каже.
Главата на Куин се завъртя към нея.
— Я повтори?
— Заради статуса ми на Избраница, щял да говори само с моя Примейл.
— Не се занасяй с мен.
Тя поклати глава.
— И аз също не можах да повярвам, а и се страхувам, че си тръгнах оттам неочаквано. Отнесе се с мен като с обект без особено значение, все едно съм само хранилище…
— Знаеш, че не е вярно, — Куин хвана ръката ѝ, а разноцветните му очи горяха. — Не и за мен. Никога.
Тя се пресегна и докосна рамото му.
— Знам, но ти благодаря, че ми го припомни. — Вдигна рамене. — Имах нужда да го чуя сега. А що се отнася до случващото се с… мен… сестрата каза, че никой не може да го предотврати.
Куин впери поглед в килима и дълго остана загледан.
— Не разбирам. Не биваше да се случва така.
Като преглътна ужасното чувство за провал, тя се поизправи и погали гърба му.