— Знам, че го желаеше, колкото и аз.
— Не може да го загубиш. Просто е невъзможно.
— От това, което разбрах, прогнозите не са добри. Нито в началото… нито в края.
— Не, не е редно. Аз… аз я видях.
Лейла се прокашля.
— Сънищата невинаги се сбъдват, Куин.
Изглеждаше като най-простото нещо, което можеше да бъде изречено. Толкова очевидно. И в същото време пронизваше сърцето.
— Не приличаше на сън, — отвърна грубо той. Но после се отърси и отново я погледна. — Как се чувстваш? Боли ли те?
Той стана на крака, когато тя не отговори веднага, защото не искаше да го лъже за спазмите.
— Отивам да доведа д-р Джейн.
Тя сграбчи ръката му и го задържа.
— Почакай. Помисли за секунда. Ако губя малкото… — Тя се спря за миг, събра кураж и тогава продължи: — Няма причина да споделяме с никого. Никой не трябва да узнава. Може просто да оставим природата… — В този момент гласа ѝ се пречупи, ала тя се насили да продължи — … да си свърши работа.
— Как ли пък не. Няма да застрашавам живота ти, само за да избегна сблъсъка.
— Това няма да спре аборта, Куин.
— Не ме притеснява само аборта. — Той стисна ръката ѝ. — Ти си важна. Затова отивам веднага да доведа д-р Джейн.
„Да, майната му цялото това пазене на тайни” си помисли Куин, на прага на вратата. Беше чувал истории за женски, получили кръвоизлив по време на аборти — и въпреки, че не мислеше да споделя чутото с Лейла, щеше да направи всичко възможно да го предотврати.
— Куин, спри, — извика Лейла. — Помисли си какво правиш.
— Вече го направих. С ясно съзнание. — Не изчака отново да му се противопостави. — Ти стой тук.
— Куин…
Все още чуваше гласа ѝ, когато затръшна вратата и хукна по коридора, и после по стълбите надолу. Ако имаше късмет, д-р Джейн сигурно още вечеряше със своя хелрен — двамата бяха на масата, когато той отиде да нагледа Лейла. Когато стигна във фоайето, маратонките му Найк изскърцаха по мраморния под, точно преди да се озове пред арката, отделяща трапезарията. Късметът го споходи, защото лекарката все още стоеше на същото място, където я бе видял, и първата му мисъл бе да извика името ѝ. Само че осъзна, че няколко от братята все още бяха на масата и довършваха десерта си.
По дяволите. Лесно му беше да каже, че ще се справи с последиците, ако онова, което сториха двамата, се разчуеше. Но Лейла? Като свещена Избраница, тя имаше много повече за губене от него. Фюри беше справедлив мъж и можеше да им се размине. Що се отнася до останалите от обществото? Вече беше минал през ужаса да те отхвърлят и не искаше същото да се случи и с нея.
Куин бързо се отправи към мястото, където Ви и Джейн се бяха отпуснали и си почиваха — брата запалил ръчно свита цигара, а призрачната лекарка се усмихваше на някаква негова шега. В мига, в който добричката докторка погледна към него, приседна по-напред. Куин падна на колене и прошепна в ухото ѝ. Не измина и секунда и тя вече беше на крака.
— Трябва да вървя, Вишъс.
Братът вдигна диамантените си очи. Очевидно един поглед към лицето на Куин бе достатъчен: не зададе никакъв въпрос, просто кимна веднъж. Куин и докторката се оттеглиха бързо.
Д-р Джейн не загуби нито секунда да разпитва как точно се е случила тази бременност.
— От колко време кърви?
— Двадесет и четири часа.
— Колко силно?
— Не знам.
— Някакви други симптоми? Треска? Гадене? Главоболие?
— Не знам.
Тя го спря, когато наближиха голямото стълбище.
— Върви в Дупката. Чантата ми е на плота до купата с ябълки.
— Разбрано.
Куин не беше тичал толкова бързо никога през живота си. Първо излезе от антрето. После прекоси заснежения двор. Въведе кода за Дупката. Нахлу в мястото на Ви и Бъч. Обикновено никога не би връхлетял вътре, без да почука — глупости, не би се появил в Дупката без предварително уговорена среща. Тази вечер, обаче, беше пратил по дяволите всичко всичко…
Чудесно, черната чанта се намираше до телевизора. Грабна я, изтича навън, изстреля се покрай паркираните коли и затропа с крака, докато чакаше Фриц да отвори входа към имението.
Връхлетя и почти изравни догена със земята.