Когато се качи на втория етаж, той мина като мълния покрай отворената врата на кабинета на Рот и влезе в гостната стая, която обитаваше Лейла. Затворил вратата, той дишаше тежко, докато приближаваше леглото, където добрата лекарка се беше настанила на неговото място.
Господи, Лейла изглеждаше бяла като платно. Разбира се, загубата на кръв и страха можеха да причинят това на жената. Д-р Джейн беше по средата на изречението, когато се пресегна и взе чантата от него.
— Мисля, че трябва да започна с жизнените ти показатели…
Бум! Гръмотевичният трясък се разнесе из стаята и първата мисъл на Куин бе да се хвърли върху двете жени като щит. Но боботенето не дойде от избухнала бомба. Фюри нахлу в стаята и отвори широко вратата. Жълтите очи на брата засияха, но не на хубаво, когато погледа му се придвижи от Лейла към Джейн, после към Куин и обратно.
— Какво, по дяволите, става тук? — настоятелно попита той, а ноздрите му се разшириха, очевидно уловил същия мирис като Куин. — Видях докторката да се качва по стълбите светкавично. После Куин с чантата ѝ. А сега най-добре ще е някой да започне да обяснява. Точно на минутата.
Ала той вече знаеше. Защото виждаше изражението на Куин. Куин се обърна към брата:
— Тя забременя от мен…
Не получи възможност да довърши изречението. Ако трябваше да бъдем по-точни, едва успя да произнесе „забременя”. Братът изневиделица го сграбчи и го хвърли към стената. Гърбът му пое целия удар, а челюстта го заболя жестоко, което предполагаше, че е получил един здрав право в лицето. После грубите ръце го приковаха на място, а краката му увиснаха на около десет сантиметра над красивия ориенталски килим — точно когато хората започнаха да се събират пред вратата.
Прекрасно. Имаха си публика.
Фюри почти опря лицето си в това на Куин и оголи зъби.
— Какво си ѝ сторил?
Куин преглътна солидно количество кръв.
— Настъпи периода ѝ на нужда. И аз се отзовах.
— Не я заслужаваш…
— Знам.
Фюри отново го зашлеви.
— Тя не заслужава това…
— Съгласен съм…
Тряс! Отново последва удар в стената.
— Тогава за какъв дявол я…
Ревът, изпълнил стаята, бе толкова силен, че огледалото на стената до главата на Куин се разтресе — както и сребърните четки за коса на бюрото, а също и кристалите по свещниците, закачени до вратата. Първоначално бе убеден, че е Фюри, само дето брата се намръщи и погледна през рамо.
Лейла беше станала от леглото и се приближаваше към тях, и по дяволите, погледа ѝ бе достатъчен, за да разтопи боята от някоя кола. Независимо, че не се чувстваше добре, зъбите ѝ бяха оголени, а пръстите ѝ свити като нокти и ледения полъх, който се носеше от нея, накара врата на Куин да настръхне, все едно бе поставен пред голяма опасност. Ревът, който чуха, не звучеше като рев, който може да излезе от устата на който и да е мъжкар, а какво оставаше от деликатна женска със статут на Избраница. И още повече, противния тон в гласа ѝ прозвуча още по-зловещо:
— Веднага. Го. Пусни.
Гледаше към Фюри, сякаш бе готова да изтръгне ръцете му от ставите и да го пребие с тях, ако не направеше точно каквото бе наредила, и точка по въпроса. И кой да предположи, но внезапно Куин отново можеше да диша и маратонките му вече опираха пода. Като на магия. Фюри вдигна длани пред себе си:
— Лейла, аз…
— Няма да го докосваш. Не и заради това, ясна ли съм? — Стоеше на тръни, сякаш бе готова всеки момент да отскочи и да сграбчи гърлото на брата. — Той е баща на моето малко и ще бъде според всички права и привилегии.
— Лейла…
— Разбрахме ли се?
Фюри кимна с многоцветната си глава.
— Да. Но…
Тя изсъска на Древния език:
— Ако му се случи някаква беда, ще тръгна след теб, и ще те намеря дори в съня ти. Не ме интересува къде полагаш главата си за сън и до кого; отмъщението ми ще завали над теб и няма да спре, докато не се удавиш.
Последната дума прозвуча провлечено, а последната ѝ сричка се изгуби в ръмженето. Настъпи мъртвешка тишина. Докато д-р Джейн не заговори с пресъхнало гърло:
— Ето затова казват, че женските от вида ви са по-опасни от мъжките.
— Вярно, — някой измърмори навън в коридора.
Фюри вдигна разочаровано ръце.