— Просто искам най-доброто за теб, не само като приятел, който се притеснява за теб, това ми е шибаната работа. Минала си през периода на нужда, без да кажеш на никого, легнала си с него, — Фюри посочи Куин все едно бе кучешко лайно — и после не си казала на никого за здравословния си проблем. И според теб трябва да се радвам? Да не си откачила?
Между двамата последва кратък разговор, ала Куин не успя да го чуе: цялото му съзнание се бе оттеглило дълбоко в мозъка му. Забавният коментар на брата не би трябвало да жили като пчела — и друг път бе чувал подобни неща, и за бога, дори си ги беше мислил за самия себе си. Но по някаква причина думите му предизвикаха разлом, който стигна чак до дъното на душата му. Припомняйки си, че едва ли е трагедия да се посочи очевидното, той се измъкна от спиралата на срама и се огледа. Естествено, всички се бяха струпали пред отворената врата — и отново нещата, които бе искал да останат лични, се случваха пред погледа на хиляди.
Поне на Лейла не ѝ пукаше. Или не обръщаше внимание. Изглеждаше някак смешно тези обучени професионални бойци да се страхуват да се доближат на по-малко от миля от жената. Все пак, ако искаш да оцелееш в техния бизнес, трябва отрано да се научиш правилно да преценяваш риска — и дори Куин, който се беше превърнал в обект на закрилническия инстинкт на Избраницата, не би посмял да я докосне.
— Тук се отказвам от статута си на Избраница и от всичките права и привилегии. Аз съм Лейла и се влюбих в пулсиращото сърце пред мен…
Фюри се опита да я прекъсне.
— Слушай, не е нужно да го правия…
— … и дори повече. В очите ви се провалих, неспазвайки традициите и наученото, вече не съм девствена, заченах малко, макар в момента да го губя.
Куин блъсна главата си в стената. Да му се не види. Фюри прокара ръка през гъстата си коса.
— Шибана работа.
Лейла се олюля на краката си и всички се втурнаха да ѝ помагат, но тя избута всички ръце и съвсем сама се придвижи обратно до леглото. Внимателно наклони тялото си, сякаш всичко я болеше, и сведе глава.
— Моята смърт е предрешена и съм готова да се изправя срещу последствията, без значение какви ще са. Това е.
Мнозина повдигнаха вежди, докато тя изричаше думите за напускане, ала никой не се възпротиви; след миг наблюдателите се размърдаха, макар Фюри все още да стоеше неподвижно. Като Куин и лекарката. Вратата се затвори.
— Добре, след всичко това наистина трябва да проверя състоянието ти, — каза д-р Джейн и внимателно помогна на жената да се настани на възглавниците, като я загъна отново със завивките.
Куин не помръдна, когато апарата за кръвно налягане се настани върху нежната ръка и се чуха няколко напомпвания. Фюри, от друга страна, крачеше напрегнато, поне докато не погледна телефона си и се намръщи.
— Затова ли Хавърс ми е звънял снощи?
Лейла кимна.
— Отидох там, за да ми помогнат.
— Защо не дойде при мен? — измърмори повече на себе си брата.
— Какво каза Хавърс?
— Не знам, защото не прослушах гласовата поща. Сметнах, че не е необходимо.
— Той ясно даде да се разбере, че ще разговаря само с теб.
След думите ѝ, Фюри погледна към Куин с пронизващите си жълти очи.
— Ще се бракосъчетаете ли?
— Не.
Изражението на Фюри отново придоби леден вид.
— Що за мъж си ти, по дяволите?
— Той не е влюбен в мен, — прекъсна го Лейла. — Нито пък аз в него.
Главата на Примейла се извърна рязко, а Лейла продължи:
— Искахме малко. — Тя се наклони напред, докато Джейн преслушваше гърба ѝ. — И с това се изчерпва всичко.
Братът изпсува.
— Не схващам.
— И двамата сме сираци и си приличаме, — каза Избраницата. — И двамата искаме… семейство по наш избор.
Фюри въздъхна, отиде до бюрото в ъгъла и се отпусна на изтънчения фотьойл.
— Ами. Ах. Това променя нещата донякъде. Помислих си, че…
— Няма никакво значение, — прекъсна го Лейла. — Това е положението. Или поне такова можеше да бъде.
Куин без причина разтърка очите си. Не бяха замъглени или нещо подобно. Не. Никак даже. Просто беше адски тъжно. Цялата проклета история. От състоянието на Лейла, през безсилието на Фюри, до пронизващата болка в собствените му гърди — от всички струеше огромна тъга.