Рам излезе от канцеларията на Филдинг в замислено настроение. Реши да не се връща веднага у дома, защото знаеше какво ще стане, ако го направи. Не можеше да допусне Фийби пак да му влезе под кожата. Спря в една агенция, за да наеме камериерка за нея, после реши да отиде в игралната зала „Крокърс“. Тялото му настояваше да развлечение, а „Крокърс“ изглеждаше най-подходящото.
Там обаче му се видя скучно. Дори фактът, че печелеше на карти, не го ободри. Игра с часове, докато не сметна, че Фийби със сигурност си е легнала и е дълбоко заспала. Тъкмо събираше печалбата си от масата, когато Люк го намери.
— Само не ми казвай, че младоженецът си търси външни развлечения толкова отрано — засмя се той.
— Стига, Уестмор — отвърна рязко Рам.
— Тръгваш ли си вече? Аз съм се запътил към Мадам Бела. Не искаш ли да ме придружиш?
Рам сметна, че това е добра мисъл, но изведнъж си представи Фийби излегната гола в леглото му. Картината беше толкова еротична, толкова възбуждаща, че се почувства благодарен за палтото, което прикри издутината на панталоните му.
— Идваш ли, Бракстън?
Рам искаше да каже „да“, но думата, която излезе от устата му, беше решително „не“.
Елегантните вежди на Люк се вдигнаха въпросително.
— Сигурен ли си?
Рам поклати глава, за да потвърди „не“-то, но изрече „да“. Какво, по дяволите, не му беше наред?
— Изглеждаш малко объркан, Бракстън. Толкова ли те е обсебила твоята Фийби? Ако не те познавах, щях да кажа, че започваш да се влюбваш.
— Едва ли — изсмя се Рам. Прав ли беше Уестмор? — Май ми се ще да се напия, приятелю. Имам няколко бутилки отлично бренди в мазето. Искаш ли да пийнеш с мене?
— Ами съпругата ти?
— Какво за нея? Тя си е легнала и е заспала, не мисля, че ще я обезпокоим.
— Търсех днес еротично развлечение да стимулира уморените ми сетива, така че напиването не ми е първият избор, но защо пък не? — Люк махна към вратата. — След тебе, приятелю.
Вместо да се гледат с Рам на вечеря, Фийби реши да поиска да й донесат поднос с храна в стаята, а после да се изкъпе. Храната беше възхитителна; тя изяде всичко, докато прислужниците внасяха ваната в стаята й и я пълнеха. След излизането на Рам беше разопаковала нещата си и беше извадила нощница и пеньоар. След като слугите напълниха ваната и й оставиха пухкава кърпа и ароматизиран сапун, тя се съблече и се потопи в унасящо горещата вода.
Докато се къпеше и миеше косата си, тя се ослушваше за стъпките на Рам, защото не искаше да я завари в уязвима позиция. Той беше женкар, а за женкарите е все едно къде ще намерят удоволствие. Беше се любил с нея снощи така, сякаш се интересуваше от нея, но тя знаеше със сигурност, че има основателни причини да я презира.
След като излезе от водата, Фийби се изсуши, облече нощницата и пеньоара и позвъни за прислужниците, за да отнесат ваната.
— Желаете ли още нещо, милейди? — запита Портър, докато прислужниците изнасяха ваната.
— Не, благодаря, Портър. Негова светлост върна ли се?
— Не, милейди. Да му кажа ли, че сте питали за него, когато се върне?
— Не! — След миг тя смекчи тона. — Няма да е необходимо. Лека нощ, Портър.
— Лека нощ, милейди.
Въпреки че беше уморена, сънят бягаше от нея. Представата за Рам с други жени пробягваше през ума й. Тя знаеше, че той си е същият сексуален хищник, за когото се беше омъжила и когото се беше надявала да промени. Каква глупачка е била.
Тъкмо беше започнала да задрямва, когато дочу далечен смях. Рам? Заслуша се да чуе стъпките му, но не чу нищо. Обзета от любопитство, тя стана, надяна пеньоара си и отвори вратата. Дали не е довел жена долу? Знаеше, че не е никак вероятно той да остане целомъдрен, докато тя живее с него. Наистина ли искаше да стане свидетелка на изневярата му?
Да. Светлината от лампата в коридора я отведе надолу по стълбите. Щом стигна преддверието, последва звука на гласовете и изблиците смях, които идваха откъм кабинета. Вратата беше открехната и тя надникна вътре. Видя Рам да седи зад бюрото, а лорд Уестмор излегнат на един стол срещу него. Две празни бутилки стояха на бюрото между тях.
Решавайки, че се налага да отстъпи предпазливо, Фийби се дръпна назад.
— Не си отивай, Фийби — проточи Рам с глас, в който се долавяше развеселена нотка. — Ела при нас.
Тя замръзна.
— Аз… не мога. Имаш гости, а не съм подходящо облечена. — Загледа го с трепет как става, олюлява е и сграбчва бюрото, за да се задържи. Пиян е, осъзна тя. Извърна се и побягна.
— Винаги ли е такава своенравна? — запита Люк.
— Само когато е с мене — отвърна Рам. Стигна с несигурна походка до бюфета и се върна с пълна бутилка.