— Тогава се качи на моя.
— Това със сигурност ще ти хареса. — Отново усмивката. — Добре, но зад теб ли ще бъда, или отпред?
— Ще бъдеш където пожелаеш.
— Обичам да съм отгоре.
„Къде е била тая курва през целия ми живот?“
— Замъкът на баща ми е мрачен и влажен. Нужна му е Есгред, за да се разгорят огньовете.
— Лордчето имам меден език.
— Не започнахме ли оттук?
Тя вдига ръце.
— И тук свършваме. Есгред е ваша, скъпи принце. Отведете ме в своя замък. Нека видя вашите горди кули, надигащи се от морето.
— Коня си оставих при хана. Ела.
Тръгнаха един до друг по кея и когато Теон хвана ръката й, тя не я дръпна. Походката й му харесваше; някаква волност и дързост се усещаше в нея, ленива и леко полюшваща се, което намекваше, че под завивките е не по-малко дръзка.
Теон не помнеше Владетелския пристан толкова претъпкан. Наоколо гъмжеше от моряци. Железните хора не прегъваха коляно нито често, нито току-така, но Теон забеляза, че гребци, както и хора от простолюдието, се смълчават, щом минеше покрай тях, и го поздравяват с почтителни кимвания. „Най-после са научили кой съм — реши той. — Крайно време беше.“
Лорд Гудбрадър от Голям Уик беше пристигнал предната нощ с главната си сила от близо четиридесет бойни кораба. Хората му се мяркаха навсякъде, ясно се различаваха по козинявите си пояси. Из хана говореха, че безбрадите момчета с поясите разчекнали от чукане курвите на Отър Кривото коляно. Ако питаха Теон, падаше им се. По-пъпчиви мърли от тях не беше виждал. Сегашната му спътничка повече отговаряше на вкуса му. Това, че беше жена на корабостроителя на баща му и отгоре на всичко бременна, само я правеше по-интересна.
— Милорд принцът започна ли да събира екипажа си? — попита Есгред, докато вървяха към конюшнята. — Здрасти, Син зъб — подвикна тя на един минаващ край тях моряк, висок мъж в елек от меча кожа и с шлем с гарванови криле на главата. — Как е младата ти женичка?
— Наду корема. Говорят за близнаци.
— Толкова скоро? — Есгред се усмихна със същата порочна усмивка. — Бързо си пуснал греблото във водата.
— Да бе, и гребах, гребах, гребах — ревна мъжът.
— Голям мъж — отбеляза Теон. — Син зъб ли беше? Дали да не го взема на моята „Морска кучка“?
— Само ако искаш да го обидиш. Син зъб си има много по-хубав кораб.
— Дълго време ме нямаше и не ги познавам много хората — призна Теон. Беше потърсил няколко приятели от детинство, но или бяха заминали, или загинали, или се бяха превърнали в непознати за него мъже. — Чичо ми Виктарион ще ми заеме своя кърмчия.
— Римолф Пиян щорм? Добър е, докато е трезвен. — Видя други познати й лица и извика на една минаваща край тях тройка: — Улър, Карл. Къде е брат ви, Скайт?
— Боя се, че на Удавения бог му е трябвал силен гребец — отвърна единият, едър мъж с прошарена брада.
— Иска да каже, че Едис прекали с виното и дебелият му корем се пръсна — каза червендалестият младеж до него.
— Мъртвото не може да умре — промълви Есгред.
— Мъртвото не може да умре.
Теон измърмори думите с тях.
— Изглежда, че добре те познават тук — каза той на жената, след като мъжете отминаха.
— Всички обичат жената на корабостроителя. И би трябвало, ако не искаш корабът ти да потъне. Ако търсиш гребци, по-добри от тези тримата няма да намериш.
— Тук не липсват силни ръце. — Теон го беше обмислял. Трябваха му воини и преди всичко мъже, които да са верни на него, а не на баща му или на чичовците му. За момента играеше ролята на послушния млад принц, изчаквайки докато лорд Бейлон напълно разкрие плановете си. Ако се окажеше, че тези планове не му харесват, или най-малкото неговото място в тях, тогава…
— Силата не е достатъчна. Греблата на кораба трябва да се движат като едно, ако искаш да изтръгнеш от него най-добрата скорост. Ако си умен, избери хора, които са работили заедно.
— Мъдър съвет. Може би ще ми помогнеш да си избера. — „Нека да вярва, че ми трябва умът й. Жените го обичат това.“
— Бих могла. Много мило се държиш с мен.
— А как иначе?
Теон забърза, когато приближиха „Мираам“ — поклащаше се празен до кея. Капитанът се бе опитал да отплава преди две нощи, но лорд Бейлон не му позволи. Никой от търговците, спрели на Владетелски пристан, не можеше да си замине; баща му не искаше и една дума за събиращата му се армада да стигне до континента, преди да е готов за удара.