Просто някой облак със странна форма, който минаваше пред луната и създаваше поразяваща оптическа илюзия.
Придвижвайки се бързо и тихо между дърветата, той се отправи към северната страна на острова, където беше оставил собствената си лодка. Тя си лежеше спокойно под ярката лунна светлина. Тъкмо се накани да я хване и да я издърпа в гората, когато му хрумна една идея: щеше да я остави там като примамка и щеше да се скрие и да ги изчака, когато дойдат да я вземат. Щом открият, че лодката им липсва, щяха да тръгнат да търсят тази. Какво друго им оставаше? Не можеха да се крият вечно.
Той си намери хубаво местенце за криене зад една купчина скали и зачака.
Небето все повече просветляваше и той погледна нагоре, чудейки се какво, по дяволите, става на Луната. Странният облак ставаше все по-голям и всъщност въобще не приличаше на облак.
Той се обърна, съсредоточавайки се върху по-належащия проблем, в очакване да се появят. Не му се наложи да чака дълго: само след няколко минути той забеляза една сянка, която се придвижваше в покрайнините на гората; той вдигна пистолета, включи лазерния мерник, след което размисли и го изключи. Нямаше нужда да ги плаши с разни червени точки, които танцуват по телата им. И без това щяха да се приближат достатъчно, че да ги убие и без негова помощ.
Но сянката беше само една. Момичето. Форд не беше с нея.
70.
Докато шофираше на юг по магистрала 295, Форд забеляза внезапна ярка светлина в нощното небе. Той надникна през предното стъкло към Луната и с внезапно чувство на страх отби встрани и спря, за да види по-добре. Слезе от колата в топлата лятна нощ и погледна втрещен към струята светлина, която се издигаше от повърхността на луната. Докато наблюдаваше, още коли започнаха да отбиват и да спират, хората излизаха да погледат и да направят снимки.
От повърхността на луната се откъсваше дълга лента от блестяща жълта материя, която непрекъснато се удължаваше. От противоположната страна се появи подобен взрив от отломки, по-закръглен, получен като че ли от сблъсък с повърхността на планетоида.
Изглеждаше така, като че ли луната беше простреляна с нещо, което беше влязло от едната страна и излязло от другата.
„Още един изстрел от онова нещо на Деймос?“
В това нямаше никакво съмнение. Този път беше използвано много по-голямо парче странна материя, достатъчно, за да създаде впечатляваща показна демонстрация за Земята. Може би дори това беше неговата цел — да направи показна демонстрация. Предишната общо взето беше останала незабелязана; тази нямаше да бъде пропусната. Докато наблюдаваше лентата от отломки, тя продължаваше да се удължава, постепенно преминавайки в широка крива, привличана от лунната гравитация.
Това беше поразяващо потвърждение на теорията на Аби: че извънземният артефакт на Деймос беше оръжие и то бе стреляло отново; този път по Луната. Но защо? Като демонстрация на сила?
Нямаше смисъл да стои край пътя със зинали уста, помисли си Форд. Трябваше да гони самолет. Той се метна в колата и пусна радиото, настройвайки го на местната радиостанция. Гръмотевичните звуци на Пасакалия и фуга в си минор на Бах разтресоха колоните, но почти веднага след това бяха прекъснати от гласа на говорителя, която обяви специална емисия за „невероятния феномен, който се случва на Луната“.
— Свързахме се с Илейн Далквист — продължи говорителят, — астроном в обсерваторията на института Смитсониън. Доктор Далквист, можете ли да ни кажете какво става там горе?
— Първото ми предположение би било, Джо, че Луната е била ударена от голям астероид, може би от два фрагмента едновременно, които са се забили от двете й страни.
— Как така никой не ги е забелязал?
— Добър въпрос. Очевидно си имаме работа с астероид, който е убягнал от вниманието на телескопа „Спейсуоч“ и другите програми за проследяване на астероиди. Тук, в Харвард-Смитсониън, сме обърнали телескопите ни към Луната и доколкото разбрах, обсерваторията Кек и космическият телескоп Хъбъл също я наблюдават — както и хиляди други телескопи, аматьорски и професионални.
— Има ли някаква опасност за Земята? — попита говорителят.
— Получихме съобщения за електромагнитни импулси и дъжд от заредени частици, които причиняват прекъсване в електрозахранването и проблеми в компютърните мрежи. Но иначе смятам, че тук, на Земята, сме в безопасност. Луната се намира на 240 000 мили оттук.
Форд спря радиото. Докато се придвижваше по магистралата, светлината в небето постепенно ставаше все по-ярка, а облакът от отломки се разширяваше. Цветът му беше жълтеникав, преминаващ в червеникав по краищата — горещи, сгъстени отломки, излетели при удара. Но шоуто скоро щеше да свърши: облаците, които бяха покривали небето, бяха отстъпили пред плътна черна линия, която настъпваше към хоризонта, потрепваща от светкавиците, зараждащи се в нея.