Той запали цигара, приближи се до вратата на студиото и я заключи. Влезе в кабинката и превъртя ключа. Сетне пусна касетата с мелодията, известяваща започването на предаването му, седна пред микрофона и каза:
— Здравейте всички. С вас е Рей Флауърс, водещият на предаването „Говорете, вие сте в ефир“. Струва ми се, че днес една и съща тема вълнува всички ни. Някои наричат епидемията „супергрип“ или „капитан Трипс“, но всъщност това няма никакво значение. Дочух доста зловещи слухове за това как армията държи всичко под контрол и ако искате да разкажете нещо по този въпрос, микрофонът е ваш. Все още живеем в свободна страна, нали? Но тъй като тази сутрин съм сам в студиото, предаването ще протече малко по-различно от друг път. Освен това смятам, че можем да минем и без рекламните клипове. И без това, доколкото виждам през прозореца, на никого в Спрингфийлд не му е до пазаруване.
Хайде, ако сте „бодри и готови“, както казваше майка ми, очаквам обажданията ви. Нашите телефони са 555–8600 и 555–8601. Ако дават заето, имайте търпение. Не забравяйте, че днес съм сам в студиото.
В Картхейдж, на седемдесет километра от Спрингфийлд, се намираше военно поделение и отряд от двайсет души бе изпратен да се погрижи за Рей Флауърс. Двама човека отказаха да изпълнят заповедта и бяха застреляни на място.
Пътуването до Спрингфийлд им отне около час, през който в радиото се обади някакъв лекар и съобщи, че хората измират като мухи и че според него правителството лъже за ваксината; след него позвъни медицинска сестра и потвърди, че труповете от болниците в Канзас Сити се товарят на камиони; после в ефир се включиха някаква бълнуваща жена, която твърдеше, че за всичко са виновни летящите чинии от космоса, фермер, който съобщи, че армейски взвод с помощта на два багера току-що е завършил изкопаването на дяволски дълъг ров по продължение на шосе № 71 на юг от Канзас Сити, плюс още половин дузина слушатели, които имаха какво да разкажат.
Сетне някой заудря по вратата на студиото и приглушен глас изкрещя:
— Отворете! Отворете в името на Съединените щати! Рей погледна часовника си. Беше дванайсет и петнайсет.
— Е — каза той, — по всичко изглежда, че си имам гости. Но ние просто ще продължим разгово…
Изтрещяха изстрели от автомат, дръжката на вратата падна на пода, през зейналата дупка проникна синкав дим. Шестима войници с противогази и с пълно въоръжение нахлуха в студиото.
— Няколко войници току-що разбиха вратата — каза Рей в микрофона. — Въоръжени са до зъби… изглеждат така, сякаш се готвят да повторят военната операция за очистване на територията от противници, проведена във Франция преди петдесет години. Само че тези носят противогази…
— Прекрати предаването! — изкрещя едър мъжага със сержантски нашивки, който стоеше пред остъклената коментаторска кабинка и заплашително размахваше автомата си.
— Няма! — извика в отговор Рей. Почувства, че го втриса, и когато се опита да вземе цигарата си от пепелника, забеляза, че ръцете му треперят. — Тази станция има разрешително от РСС и аз съм…
— Отнемам ти шибаното разрешително! Незабавно прекрати предаването!
— Няма! — повтори Рей и се обърна към микрофона. — Дами и господа, току-що ми наредиха да прекъсна предаването и аз отказах да се подчиня. Струва ми се, че постъпих съвършено правилно. Тези хора се държат като нацисти, не като американски войници. Нямам намерение да…
— Последно предупреждение! — Сержантът вдигна автомата си.
— Сержанте — обади се един от войниците до вратата. — Смятам, че нямате право да…
— Ако този тип каже още една дума, застреляйте го! — изкрещя сержантът.
— Изглежда, че възнамеряват да ме убият — промълви Рей Флауърс, в следващия миг стъклената стена на кабинката му се разби на парчета и той падна върху пулта. Разнесе се пронизителен вой. Сержантът изпразни автомата си в контролния пулт и воят престана. Лампичките на телефонното табло продължаваха да примигват. Сержантът се обърна и заяви:
— Искам да се върна в Картхейдж до един часа и не… Трима от подчинените му едновременно откриха огън по него, единият стреляше със специална карабина, заредена с куршуми, съдържащи отровен газ. Сержантът подскочи, сякаш изпълняваше танца на смъртта, сетне падна по гръб сред развалините от контролната кабина. Единият му крак конвулсивно потръпна и под тежкия му ботуш парченца стъкло се посипаха от алуминиевата рамка.
Един от войниците, върху чието мъртвешки бледо лице се открояваха младежки пъпки, се разрида от облекчение. Другите стояха вкаменени и сякаш не вярваха на очите си. Тежка и отвратителна миризма на барут изпълваше помещението.