— Кола 20, тук базата. Чувате ли ме? Приемам.
— Чувам те прекрасно, база. Приемам.
— Изпращам ви като подкрепление Чъм и Холидей. Блокирайте шосето с колата си. Не предприемайте нищо друго. Ако тръгнат към вас, не оказвайте съпротива. Повтарям. Никаква съпротива. Приемам.
— Разбрано, никаква съпротива. Какви са тези войници в края на шосето? Приемам.
— Какви войници? Приемам.
— Точно това питаме, база. Те са…
— База, тук Дъдли Чъм. О, по дяволите, тук кола 12. Извинявай, капитане. По Бъроуз Драйв се задава група младежи, около сто и петдесет на брой, и се отправят към алеята. Хлапетата пеят, скандират или нещо подобно. Боже Господи, ние също забелязваме войници. Струва ми се, че носят противогази. О, застанали са един до друг, очевидно се подготвят за сражение. Поне така ми се струва. Приемам.
— Базата вика кола 12. Присъединете се към кола 20 в началото на алеята. Повтарям инструкциите — никаква съпротива. Приемам.
— Разбрано, капитане. Потеглям. Край.
— База, тук кола 17. Холидей вика базата. Чувате ли ме? Приемам.
— Чувам те, 17. Приемам.
— Движа се непосредствено зад Чъм. Още двеста хлапета се приближават към алеята. Носят плакати като през шейсетте. На един пише: „ВОЙНИЦИ, ХВЪРЛЕТЕ ОРЪЖИЯТА СИ!“, а на друг: „ИСТИНАТА, ЦЯЛАТА ИСТИНА И НИЩО ДРУГО ОСВЕН ИСТИНАТА!“ Те…
— Хич не ми пука какво пише на плакатите, 17. Задачата ви с Чъм и Питърс е да им преградите пътя. Имам чувството, че ще се забъркате в голяма каша. Приемам.
— Разбрано. Край.
Тук Ричард Бърли, шефът на охраната на кампуса. Обръщам се към командира на военния отряд, разположен в южната част на кампуса. Повтарям: говори шефът на охраната Ричард Бърли. Зная, че подслушвате разговорите ни, затова ми спестете шибаните преструвки и се обадете. Приемам.
— Тук армейски полковник Албърт Филипс. Слушаме ви, Бърли. Край.
— База, тук кола 16. Младежите се събират пред паметника на жертвите от войната. Струва ми се, че възнамеряват да нападнат войниците. Тази работа не ми харесва. Приемам.
— Тук Бърли, полковник Филипс. Моля съобщете какви са намеренията ви. Приемам.
— Наредено ми е да не допусна излизане от кампуса и възнамерявам да изпълня заповедта. Ако тези хора са демонстранти, няма да пострадат. Но ако възнамеряват да нарушат карантината, не гарантирам за сигурността им.
— Да не би да искате да кажете, че…
— Точно така, Бърли. Край.
— Филипс! Филипс! По дяволите, отговорете! Това не са ви някакви комунистически партизани, а просто младежи! Американски младежи! Не са въоръжени, нито…
— Кола 13 вика базата. Хлапетата вървят право към войниците, капитане. Размахват плакатите. Пеят песента, дето я изпълняваше онази мадама Бейз. О, по дяволите! Струва ми се, че започват да хвърлят камъни! А войниците… Господи! О, Господи, Исусе Христе! Не могат да направят това!
— Базата вика кола 13. Какво става там?
— Обажда се Чъм, Дюс. Аз ще ти кажа какво става. Прилича на кланица. Съжалявам, че съм бил сляп. Тези мръсници, те… те покосяват хлапетата с картечници. И съм сигурен, че стрелят без предупреждение. Младежите… о, ето че се разпръсват във всички посоки. Божичко! Току-що едно момче беше разрязано от картечен откос! Всичко наоколо е залято с кръв… навярно седемдесет-осемдесет трупа лежат на тревата…
— Чъм! Обади се! Обади се, кола 12!
— База, тук кола 17. Чувате ли ме? Край.
— Чувам те, по дяволите, но къде е шибаният Чъм?
— Чъм и… Холидей… слязоха от колите си, за да огледат всичко по-добре. Ние се връщаме, Дик. По всичко личи, че в момента войниците стрелят един срещу друг. Нямам представа кой побеждава и хич не ми пука. Които и да спечелят, ние сме следващите им жертви. Когато (и ако) всички коли се приберат, предлагам да се скрием в мазето и да изчакаме онези юнаци да свършат патроните. Приемам.
— По дяволите…
— Престрелката продължава, Дик. Изобщо не се шегувам. Край.
По време на записа се чуват изстрели в далечината, все едно пукат кестени върху огън. Разнасят се и писъци… а през последните четирийсетина секунди и трясъкът на минохвъргачка.
Следва запис от предаване, излъчено на специална висока честота в Южна Калифорния. Записът е направен от 7:17 до 7:20 часа местно време.
— Месинджил, Зона 10. Чувате ли ни, база „Синева“? Това съобщение е закодирано като Ани Оукли, спешност плюс десет. Отговорете, ако ни чувате. Приемам.
— Тук Лен, Дейвид. По-добре да избегнем жаргона. Смятам, че никой не ни подслушва.
— Положението е неконтролируемо, Лен. Напълно неконтролируемо. Целият Лос Анжелес гори, в пламъци са и околностите му. Хората ми са или болни, или дезертьори, или мародерстват заедно с цивилното население. Намирам се в зала „Скайлайт“ в главната сграда на „Банк ъф Америка“. Около шестстотин души се опитват да разбият вратата и да ме заловят. Повечето са военни.