Стю отпи от бирата си и попита:
— Така ли мислиш?
— Убеден съм.
Бейтман също надигна своята кутия, после се приведе и се усмихна мрачно.
— Нека ти опиша една хипотетична ситуация, господин Стюарт Редман от Източен Тексас. Да предположим, че имаме общност А в Бостън и общност Б в Ютика. Всяка знае за съществуването на другата и са й известни условията на живот там. Обществото А е в добро състояние. Те живеят на върха на Бийкън Хил, и то охолно, просто защото един от членовете случайно е електротехник. Този тип знае достатъчно, за да задейства отново електроцентралата, от която Бийкън Хил черпи ток. Въпросът е да знаеш кои шалтери да дръпнеш, при положение, че централата е преустановила работила автоматично — повече не е необходимо. Щом тя тръгне, така или иначе всичко останало се задейства автоматично. Техникът може да научи останалите членове на общността А кои лостове да дърпат и кои уреди за измерване да следят. Турбините се движат с нефт, от който в момента има море, защото всички, които са го използвали вече са мъртви като старата ми шапка. Значи в Бостън има ток. Можеш да се стоплиш, когато е студено, имаш светлина, за да четеш нощем, имаш и хладилник, за да си пиеш уискито с натрошен лед като културен човек. В действителност животът дяволски се приближава до невероятното. Няма замърсяване на околната среда. Няма наркотици. Няма расова дискриминация. Няма недостиг. Няма финансови и търговски проблеми, защото всички стоки, ако не и услуги, са със свободен достъп и има достатъчно от всичко, за да се поддържа животът в едно радикално ограничено общество поне три века напред. От социологична гледна точка подобно образувание може би ще придобие комунален характер. Там няма да има диктаторски режим. Подходящите условия, за да се зароди диктатура — недостиг, нищета, несигурност, лишение…, те просто не съществуват. В крайна сметка в Бостън може би отново ще се установи форма на управление, подобна на градски съвет.
— Да вземем общество Б в Ютика. Няма кой да пусне в действие електроцентралата. Всички инженери са мъртви. Ще им отнеме много време, докато открият как отново да подхванат нещата. Междувременно нощем им е студено (понеже идва зима), хранят се с консерви и са нещастни. Силният човек надделява. Те се радват, че е взел властта, защото са объркани, студено им е и са зле. Оставят го да взема решения. И той, разбира се, го прави. Праща в Бостън човек с прошение. Дали ще изпратят безценния си техник до Ютика, за да им помогне да задействат своята електроцентрала? Другата възможност е да предприемат дълго и опасно пътуване на юг, където да прекарат зимата. Значи какво ще направи общност А, когато получи това послание?
— Ще изпратят техника? — предположи Стю. — По дяволите, естествено, че не. Ще го задържат против волята му, което всъщност е най-вероятно. В периода след грипа технологическото знание ще измести златото като най-ценно оборотно средство. При това положение общество А е богато, а общество Б — бедно. Следователно какво ще направи общество Б?
— Предполагам, че ще се пресели на юг — ухили се Стю. — Даже може да отидат в Източен Тексас.
— Може би. А може и да заплашат онези от Бостън с ядрен взрив.
— Правилно — отвърна Стю. — Не могат да използват електроцентралата, но могат да взривят атомна бомба в Бийнтаун.
— Аз да бях, нямаше да си играя с бомба. Просто щях да се опитам да открия начин да сваля бойната глава и да я откарам в Бостън с най-обикновено комби. Мислиш ли, че би се получило?
— Да пукна, ако знам.
— Дори и да не успея, наоколо има достатъчно традиционни оръжия. Точно там е разковничето. Има всичко, достатъчно е да има кой да го вземе. А ако и в двете общности има техник, когото всички безкрайно ценят, биха могли да предизвикат ядрен конфликт под какъв и да е предлог — религиозни различия, териториални претенции или незначителни идеологически спорове. Представи си само — вместо седем или осем ядрени сили в света, накрая може да се окаже, че само в континенталната част на Съединените щати има шестдесет-седемдесет. Убеден съм, че ако ситуацията беше по-различна, щеше да има сражения с камъни и копия. Работата е там, че старите военни постепенно изчезнаха, но останаха играчките им. Мрачна тема за размисъл, особено след всички страшни събития, които вече се случиха., но се опасявам, че е напълно възможно.