Възцари се тишина. Някъде в далечината чуваха как Коджак лае в гората; преваляше пладне. Най-накрая Бейтман наруши мълчанието:
— Знаеш ли, по природа съм оптимист. Може би защото не ми трябва много. Това предизвиква силно неодобрение в моето поле на действие. Имам си своите недостатъци — говоря прекалено много, както вече забеляза, рисувам ужасно, в което има възможността да се убедиш, а освен това бях много неразумен по отношение на парите. Понякога през последните три дни преди заплата ядях филии с фъстъчено масло и бях пословичен в Уудсвил, че откривам банкова сметка и я закривам след една седмица. Но никога не се оставих това да ме съсипе, Стю. Ексцентричен, но жизнерадостен — такъв съм аз. Единственото нещастие в живота ми са моите сънища. Откакто се помня, винаги ме мъчат необичайно ярки сънища. Много от тях са лоши. Като малък сънувах трол под някакъв мост, който се протяга и ме хваща за крака или пък вещица, която ме превръща в птичка… Отварях уста да изпищя, но не излизаше нищо освен гракане. Сънуваш ли лоши сънища,понякога, Стю?
— От време на време — отговори Стю и си помисли за Елдър — как Елдър го преследва в кошмарите му; за коридорите, които никога не свършват, а безкрайно се връщат един към друг, облени в студена флуоресцентна светлина, изпълнени с
— Значи знаеш. Когато бях тийнейджър, си имах редовната доза еротични сънища — и сухи, и мокри, но понякога те се преплитаха с други, в които момичето, с което бях, се превръщаше в крастава жаба, в змия или дори в разлагащ се труп. Когато отраснах, започнах да сънувам неуспехи, падение, самоубийство и трагична неочаквана смърт. Най-често е повтаряше един сън, в който някакъв пневматичен крик бавно ме премазва до смърт. Той, предполагам, беше променен до неузнаваемост вариант на съня с трола. Убеден съм, че подобни сънища са средство за психологическо повръщане, а хората, които ги сънуват, са по-скоро благословени, отколкото прокълнати.
— Ако го изкараш навън, не се натрупва.
— Именно. Има какви ли не тълкувания на сънища — Фройд е най-прочут, но аз винаги съм смятал, че сънищата изпълняват елементарна елиминираща функция, а може би са начин душата да се почиства основно от време на време, което не е много по-различно. А хората, които не сънуват — или поне не сънуват така, че често да си спомнят сънищата си, когато се събудят — по някакъв начин страдат от констипация на съзнанието. В крайна сметка единствената реална полза от кошмарите е, че човек се събужда и установява, че всичко е било само сън.
Стю се усмихна.
— Но напоследък ме преследва един безкрайно неприятен сън. Сънувам го отново и отново — както сънувах собствената си смърт под автоматичния крик, но тя е песен в сравнение с този кошмар. Не е като нито един от предишните, но някак си прилича на всичките едновременно. Като че ли… като че ли е сбор от всичките ми лоши сънища. А когато се събудя, се чувствам зле, сякаш това изобщо не сън, а видение. Зная колко налудничаво звучи.
— Какъв сън?
— Сънувам един мъж — тихо каза Бейтман. — Или поне смятам, че е мъж. Той стои на ръба на висок покрив, а може би на ръба на скала. Каквото и да е, то е толкова високо, че стотици метри надолу всичко се губи в мъгла. Почти залез слънце е, но мъжът е обърнат в другата посока, на изток. Понякога изглежда облечен в дънки и дънково яке, но в повечето случаи е увит в наметало с качулка. Никога не мога да различа лицето му, но винаги виждам очите му. Те са червени. И имам чувството, че търси мен — и че рано или късно ще ме открие; или пък аз ще бъда принуден да отида при него… и това ще бъде краят ми. Опитвам се да изпищя и… — гласът му секна и смутен, възрастният мъж леко потръпна.
— И се събуждаш?
— Да.
И двамата се загледаха в тичащия към тях Коджак; той завря муцуна в алуминиевата чиния и омете, каквото беше останало от сладкиша.
— Е, предполагам, че е само сън — каза Бейтман. Изправи се; коленете му изпукаха и той примижа от болка..