Видяха го, че седи на камъка, и изненадата им за секунда погълна цялото им внимание, при което и двете хонди поднесоха. Устата на момчето увисна. За миг не беше ясно дали ще спрат, или ще продължат да хвърчат на запад. Стю вдигна ръка и дружелюбно извика:
— Здравейте!
Сърцето му биеше лудешки. Искаше му се да спрат. И те спряха.
За момента Стю се сепна от напрегнатите им лица. Особено от изражението на момчето; то изглеждаше така, сякаш току-що са му инжектирали пет литра адреналин. Разбира се, Стю имаше карабина, но не я беше насочил към тях, а и те имаха оръжия: момчето носеше пистолет, а на гърба на девойката беше провесена малка пушка за лов на сърни. Непознатата приличаше на актриса, играеща не много убедително ролята на Пати Хърст.
— Мисля, че човекът не е войнствено настроен, Харолд — каза тя, но момчето на име Харолд продължаваше да стои на мотора и да гледа Стю с изненада, примесена с враждебност.
— Казах, че смятам… — отново поде тя.
— Откъде да знаем? — тросна се Харолд, без да снема поглед от Стю.
— Е, радвам се да се запознаем, ако това променя нещата — рече Стю.
— Ами ако не ви вярвам? — предизвикателно отвърна Харолд и Стю забеляза, че е позеленял от страх. Страхуваше се от него и чувстваше отговорност към момичето.
— В такъв случай не мога да ви помогна.
Сетне се покатери обратно на камъка. Харолд нервно посегна към кобура си.
— Харолд, не пипай оръжието — предупреди го момичето.
После млъкна и сякаш никой от тях не беше в състояние да продължи — множество от три точки, които, свързани, ще образуват странен триъгълник.
— Оууу! — възкликна Франи, отпускайки се върху мъха под крайпътния бряст. — Никога няма да излекувам мазолите на задните си части, Харолд.
В отговор той изсумтя. Франи се обърна към Стю:
— Случвало ли ви се е да пропътувате двеста и седемдесет километра върху хонда, господин Редман? Никак не ви го препоръчвам.
Стю се усмихна и попита:
— Накъде пътувате?
— А вас какво ви влиза в работата? — попита грубо Харолд на свой ред.
— Що за отношение е това? — намеси се Франи. — Господин Редман е първият човек, когото виждаме, откакто почина Гюс Динсмор! Искам да кажа, ако не търсим други хора, защо изобщо сме тръгнали нанякъде?
— Той е загрижен за теб, това е всичко — меко каза Стю, откъсна стрък трева и го пъхна между зъбите си.
— Точно така — намусено заяви Харолд.
— О, аз пък мислех, че се грижим един за друг — рече Франи, а младежът се изчерви до уши.
„Ако са трима, ще сформират общество“ — помисли Стю. Само че дали тези двамата са подходящи за тази цел? Момичето му харесваше, но момчето очевидно бе само един изплашен фукльо. А един изплашен фукльо може да се окаже много опасен, ако възникнат подходящи условия… или неподходящи.
— Както кажеш — изломоти момчето.
После злобно изгледа Стю, извади кутия „Малборо“ от джоба на якето си и запали цигара. Пушеше като човек, който е прихванал този навик отскоро. Например от завчера.
— Отиваме в Стовингтън, щата Върмонт — обясни Франи. — В епидемиологичния център. Ние… какво има, господин Редман?
Стю бе пребледнял като платно. Стръкчето трева, което дъвчеше, изпадна от устата му.
— Защо точно там?
— Защото съвсем случайно това е център за изследване на заразни заболявания — надуто изтърси Харолд. — Помислих че ако е останал някакъв ред в тази държава, или пък хора необходимата власт, които са оцелели след скорошния погром, има вероятност те да се намират в Стовингтън или в Атланта, където има подобен център.
— Точно така — потвърди Франи.
— Губите си времето — промълви Стю.
Франи го погледна изумена. Харолд изглеждаше вбесен; изпод яката му отново плъзна червенина и той заяви:
— Не смятам, че точно ти си достатъчно компетентен по този въпрос, скъпи приятелю.
— Предполагам, че съм. Оттам идвам.
Сега вече и двамата бяха изумени. Изумени и сащисани.
— Знаехте, че има такъв център? — потресена попита Франи. — И отидохте да проверите?
— Не, не беше точно така. Просто…
— Ти си лъжец! — гласът на Харолд изтъня и стана писклив. Фран забеляза как леден гняв проблесна в очите на Редман, но в следващия миг те отново бяха топли и мили.
— Не. Не съм.
— Аз пък казвам, че си! Твърдя, че не си нищо друго освен…
— Харолд, млъкни, ако обичаш! — Младежът обидено я изгледа.
— Но Франи, как можеш да вярваш…
— Как можеш да бъдеш толкова груб и враждебен? — разгорещено отвърна тя. — Няма ли поне да изслушаш какво ще каже човекът?