— Не може — веднага отговори Харолд.
Фран премести поглед от него към Стю — беше разтревожена.
— Може би ние…
— Ти не се меси. Казах не.
— Нямам ли право на глас?
— Какво ти става? Не разбираш ли каква е целта му? За Бога, Фран!
— Ако се случи беда, трима ще се справят по-добре от двама — обади се Стю, — във всеки случай по-добре от сам човек.
— Не — повтори Харолд и посегна към пистолета.
— Да — каза Франи. — Ще се радваме да се присъедините към нас, господин Редман.
Харолд се извърна към нея с ядосан и обиден вид. За миг Стю настръхна, мислейки, че онзи ще я удари, но после отново се отпусна.
— Това искаш, нали? Само си чакала да намериш някакъв предлог, за да се отървеш от мен, разбирам. — Младежът беше толкова разярен, че очите му се насълзиха, което го вбеси още повече. — Ако искаш това, добре. Продължавай с него. Аз бях дотук.
Сетне се запъти с тежки стъпки към хондите.
— Чакай малко — извика Стю. — Остани тук, ако обичаш.
— Не му причинявайте нищо лошо — помоли Франи. Подтичвайки, Стю се запъти към Харолд, който вече бе яхнал мотоциклета и се опитваше да го запали. В яда си бе завъртял ръчката за газта докрай и добре, че моторът се задави, рече си Стю; ако наистина беше запалил при толкова много газ, щеше да се изправи на задната си гума като велосипед с едно колело и да метне стария Харолд на най-близкото дърво, стоварвайки се отгоре му.
— Не се приближавай! — изпищя ядосано момчето, а ръката му отново се плъзна към дръжката на пистолета. Стю сложи своята ръка върху тази на Харолд. С другата си ръка го хвана над лакътя. Очите на Харолд се бяха разширили ужасно и Стю си рече, че младежът е само на крачка от това да стане опасен. Не само ревнуваше момичето — интерпретацията на Стю се бе оказала прекалено опростена. Засегнато беше и личното му достойнство, както и новоизкованият му имидж на защитник на Фран. Бог знае що за неудачник е бил преди, с увисналия си корем, заострените си ботуши с токове и надутите си приказки. Но макар да се държеше адски наперено, дълбоко в душата му се таеше убеждението, че все още е неудачник и ще остане такъв завинаги. Беше сигурен, че не съществува понятието „ново начало“. Ако срещнеше Батман или някое дванадесетгодишно хлапе, би реагирал по същия
Независимо от ситуацията, неизменно би се смятал за деветата дупка на кавала. — Харолд — каза Стю почти в ухото му.
— Пусни ме! — Тежкото тяло на младежа сякаш бе олекнало от напрежението. Той вибрираше като жица, по която тече
— Харолд, спиш ли с нея?
Младежът подскочи като ужилен и Стю разбра, че отговорът е отрицателен.
— Не е твоя работа!
— Не е. Само доколкото искаме да извадим нещата наяве. Тя не е моя, Харолд. Тя принадлежи на себе си. Няма да се опитвам да ти я отнема. Съжалявам, че трябва да говоря толкова направо, но е необходимо да се изясним. Сега сме двама на един, а ако ти си тръгнеш, пак ще сме двама на един. Няма да спечелим нищо.
Харолд не отговори, но ръката му престана да трепери.
— Ще ти го обясня съвсем простичко. — Стю продължаваше да шепне на ухото му (което беше запушено с кафява ушна кал) и се стараеше да говори много, много спокойно. — И двамата знаем, че не е необходимо да се изнасилват жени. Не и ако човек знае как да използва ръката си.
— Но това е… — Харолд облиза устни и се озърна към пътя — скръстила ръце на гърдите си, Франи стоеше неподвижно и ги следеше тревожно с поглед. — Това е безкрайно противно.
— Е, може да е, а може и да не е, но когато един мъж се върти около жена, която не го иска в леглото си, мъжът може да избира. Аз винаги избирам ръката. Предполагам, че и ти си постъпил по същия начин, понеже тя все още е с теб по своя собствена воля. Искам разговорът ни да си остане между двама ни. Не съм тук, за да ти я измъкна под носа като някой нахал на селска вечеринка.
Харолд пусна пистолета и погледна Стю.
— Наистина ли? Аз… обещаваш, че няма да ме издадеш, нали?
Стю кимна.
— Обичам я — дрезгаво заяви Харолд. — Тя не ме обича, зная, но искам да бъда откровен, както се договорихме.
— Така е най-добре. Не желая да се намесвам в отношенията ви. Просто искам да дойда с вас.
Харолд не можа да устои и отново попита:
— Обещаваш ли?
— Да, обещавам.
— Добре тогава.
Той бавно слезе от хондата. Двамата се върнаха при Фран
— Може да дойде с нас — обяви Харолд. — А аз… — Той погледна към Стю и макар че му бе трудно, се опита да каже с достойнство: — Извинявам се, че се държах като задник.
— Урааа! — извика Франи и заръкопляска. — А сега, след като се разбрахте, накъде ще поемем?