— Разбира се — съгласи се девойката веднага, но се сети, че той е глухоням, и го попита, като старателно изговаряше отделните думи. — Можеш ли да четеш по устните ми?
Ник кимна.
— Добре. Така се радвам, че те виждам, хич не ми пука, че си глухоням, а другият — слабоумен. Тук е страшничко. Откак спря електричеството, не мога да спя нощем. — На лицето й се появи гримаса на мъченица, по-подходяща за героиня от някой телевизионен сериал отколкото за истински страдащ човек. — Мама и татко умряха преди две седмици. Всички умряха, с изключение на мен. Чувствам се толкова самотна. — Тя изхълца и се хвърли на врата му. Започна да се притиска към него, разигравайки някаква гнусна пародия на човешка скръб.
Когато Ник отново видя лицето й, очите й бяха съвсем сухи и искряха.
— Хей, хайде да го направим — каза му. — Готин си.
Ник зяпна. „Не мога да повярвам“ — помисли си.
Ала това бе самата действителност. Тя започна да му откопчава колана.
— Хайде, давай. Вземам хапчета против забременяване така че няма никаква опасност. — След кратка пауза го. попита: — А ти можеш ли? Искам да кажа, че като не умееш да говориш, това не значи, че не можеш да…
Ник протегна ръце към нея, вероятно с намерението да я хване за раменете, но вместо това те се озоваха на гърдите й. Това сложи край на всякаква съпротива от негова страна Вече не можеше и да мисли свързано. Легна върху нея на пода и я облада.
Когато приключиха, отиде до вратата и погледна навън закопчавайки колана си. Том продължаваше да спи на пейката, глух и сляп за окръжаващия го свят. Джули се приближи с ново шише парфюм в ръка.
— Това ли е слабоумният?
Ник кимна, макар че думата никак не му харесваше Звучеше жестоко.
Джули започна да му разказва за себе си и Ник се успокои, като научи, че тя е на седемнадесет, почти колкото него. Майка й и приятелките й я наричали Ейнджъл, защото била много младолика. Разказа му много неща през следващия час и Ник установи, че му е невъзможно да отдели лъжата от истината… или от мечтите й. Може би е чакала някого точно като него — който никога не ще може да спре безкрайния й монолог. Очите му се умориха да следи постоянното движение на начервените й в розово устни. Но ако отместеше поглед макар и само за миг, за да види дали Том се е събудил, тя докосваше бузата му и го караше да продължава да я „слуша“. Искаше той да „чуе“ всичко, да не пропусне нищо. След известно време Ник започна да се дразни, после тя му се стори досадна. Само след един час прекаран заедно с нея, с изненада откри, че вече съжалява задето изобщо я е срещнал и се надява тя да промени решението си и да не приеме поканата му.
Падала си по рокмузиката и марихуаната. Имала приятел, на когото му писнало от тъпаците в училището и затова прекъснал ученето и се записал във флотата миналия април
Оттогава не го била виждала, но му пишела всяка седмица. Заедно с двете си приятелки, Рут Хонингер и Мери Бет Гуч, ходила на всички концерти в Уичита, а миналия септември отишли на стоп до Канзас за концерта на Ван Хален и на „Чудовищата на хевиметала“. Твърдеше, че се е чукала с басиста на Докън и каза, че това било „най-адски суперпреживяването“ в живота й. Просто „плакала и плакала“, когато майка й и баща й умрели в едно денонощие, макар майка й да била „отвратителна моралистка“, а баща и да бил „адски спечен“ по отношение на Рони, приятеля й, дето напуснал града и отишъл във флотата. Възнамерявала да стане козметичка в Уичита, когато свършела гимназия, или „да се отнеса в Холивуд и да си намеря работа в ония фирми, дето оправят къщите на звездите, щото съм най-адски супер по вътрешното обзавеждане и Мери Бет каза, че ще дойде с мене“.
В този момент явно си спомни, че Мери Бет Гуч е мъртва и че е загубила вече всякаква възможност да стане козметичка или специалист по вътрешен дизайн. Това сякаш успя да я разстрои истински. Ала тя не избухна в ридания, само от очите й капнаха няколко сълзи.
Когато потокът от думи взе да попресъхва, поне временно, тя отново му каза, че й се иска „да го направим“, както се изрази срамежливо. Ник поклати глава и тя се нацупи.
— Може би все пак няма да дойда с вас.
Ник вдигна рамене.
— Тъп глухар такъв — изсъска тя с изненадваща злоба. Очите й яростно заблестяха. После се усмихна и каза: — Не исках да те засегна. Просто се пошегувах.
Ник я погледна безизразно. Бяха го обиждали и по-жестоко, но в нея имаше нещо, което никак не му харесваше. Бе нервна и някак си неуравновесена. Ако я ядоса, тя няма да вика или да го удари през лицето. О, не, ще го дере с нокти. Изведнъж Ник разбра, че го е излъгала за възрастта си. Не бе на седемнадесет, четиринадесет или двадесет и една. Можеше да е на каквато възраст на тебе ти се поискаше да бъде… стига ти да я желаеш повече, отколкото тя тебе, стига ти да имаш нужда от нея повече отколкото тя от тебе. Искаше да мине за сексуално активна личност, но Ник си помисли, че желанието й за секс бе външна проява на нещо скрито дълбоко в личността й… беше симптом за нещо. А думата „симптом“ се използваше във връзка с болест, нали? Да не би да си мислеше, че тя е болна? Да, в известен смисъл точно така мислеше. Притесни се от това какъв ефект щеше да има Джули върху Том.