— Имаш ли нужда от помощ? — попита Надин, а гласът й, който обикновено звучеше спокойно, сега бе доста писклив.
Потта се стичаше в окото му и той премигна. Капакът все още не помръдваше. Усети силната миризма на бензин.
— Мисля, че ще се справим двамата — отвърна той, поглеждайки Надин право в очите.
Само секунда по-късно напипа прореза от долната страна на капака. Пъхна ръце, напъна рамене, капакът се отвори докрай и с тъп удар падна на асфалта. Лари чу как Надин въздъхна с облекчение. Лостът издрънча на земята. Младият мъж изтри потта от челото си, погледна момчето и промълви:
— Добра работа свърши, Джо. Ако беше изпуснал капака, щях през остатъка от живота си да си закопчавам дюкяна със зъби. Благодаря ти.
Не очакваше реакция (освен някой нечленоразделен вик, когато Джо се върнеше пак да разглежда моторите). Ала момчето го изненада, като произнесе с дрезгав глас:
— Няма защо.
Лари стрелна с поглед Надин. Срещна очите й, после тя отмести поглед към Джо. Беше изненадана и доволна, макар изражението й да издаваше, че бе очаквала това да се случи. Лари беше виждал това изражение и преди, но не можеше да си спомни точно кога.
— Джо, ти ли каза „няма защо“?
— Няма защо. Няма защо — заклати енергично глава момчето.
Усмихната, Надин протегна към него ръце.
— Това е чудесно, Джо. Наистина чудесно.
Джо припна към нея и й разреши да го прегърне за момент. После се освободи от прегръдката й и отново започна да разглежда моторите, като си мърмореше под нос и се кискаше.
— Значи може да говори — отбеляза Лари.
— Знаех, че не е ням. Хубавото е, че ще може да се оправи. Явно е имал нужда и от двама ни. От двете половини. Той… о, не знам.
Лари видя, че тя се беше изчервила, и си помисли, че знае добре причината. Захвана се да пъха маркуча в дупката в цимента и изведнъж осъзна, че това, което правеше, можеше да се изтълкува като символична, макар и просташка аналогия с половия акт. Рязко вдигна очи към нея. Тя бързо се извърна, но не преди той да забележи, че го бе наблюдавала изключително внимателно и че по бузите й бе избила руменина.
Сковаващият страх отново се надигаше в него и той извика:
— За Бога, Надин, внимавай!
Вниманието й бе изцяло ангажирано от ръчката за газта, изобщо не виждаше накъде кара и макар да се движеше едва с десет километра в час, моторът вървеше право към един бор.
Тя вдигна поглед, извика изненадано, зави, но прекалено рязко и падна. Хондата спря.
Лари се завтече към нея. Имаше чувството, че сърцето му ще спре.
— Надин, добре ли си? Добре ли…
Тя се изправи, леко разтреперана. Погледна ожулените си длани и каза:
— Добре съм. Каква съм глупачка. Не гледах къде карам. Дали не повредих мотоциклета?
— Майната му на тъпия мотоциклет, дай да ти видя ръцете.
Тя протегна към него ръце. Лари извади пластмасов флакон с антибиотик за дезинфекция и напръска с него дланите й.
— Целият трепериш — промълви Надин.
— Майната и на мене — извика той с по-груб тон, отколкото възнамеряваше. — Слушай, май ще е по-добре отново да вземем велосипеди. Опасно е…
— Както и дишането — отвърна спокойно тя. — Смятам, че ще е по-добре Джо да се вози с тебе, поне в началото.
— Няма…
— Мисля, че ще иска. — Жената го изгледа право в очите. — Както и ти.
— Добре, но стига за тази вечер. Вече почти се стъмни.
— Само още веднъж. Четох някъде, че ако конят те хвърли, трябва веднага пак да го яхнеш.
Джо се появи. Дотътри се при тях, ядейки боровинки, събрани в мотоциклетна каска. Беше открил няколко храста зад магазина и си набра от тях, докато Надин взимаше първия си урок.
— Е, добре — призна се Лари за победен. — Само че внимавай много накъде караш.
— Да, сър. Разбира се, сър. — Тя усмихнато му отдаде чест. Имаше прекрасна усмивка, от която цялото й лице засияваше. Лари също й отвърна с усмивка. Не можеше да постъпи другояче. Когато Надин се усмихнеше, дори Джо й отговаряше с усмивка.
Тя направи два кръга с мотора и се насочи към шосето, завивайки толкова рязко, че Лари пак усети как сърцето му спира. Само че този път тя реагира бързо и докосна земята с крак, както й бе показал. После се отправи нагоре по хълма и скоро изчезна от погледа му. Видя я да сменя на втора скорост, когато се изкачваше, а после на трета, когато се спусна от другата страна. Бръмченето на мотора заглъхна и съвсем се изгуби. Лари стоеше в напрежение в здрача, като разсеяно махаше с ръка, за да прогонва комарите.