Джо пак се приближи до него. Устните му бяха сини от боровинките.
— Няма защо — каза му той и се ухили.
Младият мъж се насили да му се усмихне. Ако Надин не се върнеше скоро, щеше да тръгне след нея. Пред очите му се появи мрачна картина — жената лежи в канавката със счупен врат.
Тъкмо се беше запътил към своя мотоциклет, като се колебаеше дали да вземе Джо със себе си, когато отново дочу далечно бръмчене, което все повече се засилваше. Лари се поуспокои. Помисли си унило, че никога няма да се чувства напълно спокоен, докато тя кара.
В този момент Надин се показа на хълма. Бе запалила фара. Стигна до него и спря. — Добре мина, а?
— Тъкмо се канех да тръгна да те търся. Помислих си, че нещо ти се е случило.
— Да, в известен смисъл се случи. — Тя видя как Лари настръхна целият. — Взех завоя прекалено бавно, забравих да натисна съединителя и моторът угасна.
— О. Достатъчно за тази вечер, нали?
— Да. И без това ме боли опашката.
Същата вечер, докато лежеше под одеялото, Лари си мислеше дали Надин ще дойде при него, когато Джо заспи, или беше по-добре той да отиде при нея. Желаеше я и предположи от начина, по който го бе гледала, когато вкарваше маркуча, че и тя изпитва същото. Най-накрая заспа.
Сънува, че върви през нива, засята с царевица. Звучеше и някаква музика. Китара. Джо свиреше на китара. Ако успееше да намери Джо, всичко щеше да е наред. Запъти се по посока на звука, като пресичаше напряко редовете с царевица, когато му се налагаше. Най-накрая излезе на открито. Видя пред себе си някаква къщичка, по-скоро барака. Верандата й се крепеше на стари, ръждясали железни пръти. Ала не Джо свиреше. И как би могъл, когато той го държеше за лявата ръка, а Надин — за дясната. Те бяха с него в съня. Една много стара жена свиреше на китара леко джазиран вариант на спиричуъл. Джо се усмихна. Жената беше чернокожа. Седеше на стол на верандата. Лари си помисли, че не бе виждал по-стара жена през живота си. Ала в нея имаше нещо, което го караше да се чувства добре… както майка му навремето, когато беше много малък и тя внезапно го прегръщаше и заявяваше:
— Ето го най-доброто момче. Най-доброто момче на всички времена е синът на Алис Ъндърууд.
Старицата престана да свири и ги погледна.
— Я гледай, дошли са ми гости. Елате по-близо, за да ви видя по-добре. Зъркелите ми не са като едно време.
Тримата, хванати за ръка, пристъпиха напред, а когато минаха покрай импровизирана люлка, направена от стара автомобилна гума, Джо протегна ръка и бавно я залюля. По земята, обрасла с плевели, пробяга сянка, подобна на геврек. Къщичката се намираше на полянка — истински остров сред царевичните поля. На север се виждаше черен път.
— Ще ли ти се да подрънкаш на моята стара кутия? — попита старицата и Джо нетърпеливо взе китарата от костеливите й ръце. Засвири мелодията, която бе звучала в полето, но много по-добре и по-бързо от старицата.
— Бог да те поживи, хубаво свириш. Аз съм много стара, Пръстите ми не се движат толкова бързо. От ревматизма е. Но през 1902 свирих на годишното тържество на земеделското сдружение. Аз бях първата негърка, която свири там.
Надин я попита за името й. Сетне си каза, че тук времето сякаш е спряло. Слънцето бе застинало в едно положение — точно час преди залез, и сянката от гумата, която Джо бе залюлял, щеше вечно да се движи напред-назад по обраслата с плевели земя. На Лари му се искаше да остане тук завинаги заедно със семейството си. Това беше хубаво място. Човекът без лице не можеше да го хване тук, нито него, нито Джо и Надин.
— Наричат ме майка Абигейл. Май съм най-старата жена в Източна Небраска, обаче още мога сама да си опека бисквитите. Идвате точно навреме. Трябва да тръгнем, преди той да ни надуши.
Облак закри слънцето. Гумата продължаваше да се люлее. Джо престана да свири, като рязко дръпна струните, и Лари усети как мравки полазиха по гърба му. Старата жена сякаш не забеляза нищо.
— Преди кой да ни е надушил? — попита Надин.
На Лари му се искаше да извика, да й нареди да не задава опасни въпроси, които могат да им навредят.
— Зловещият човек. Слугата на дявола. От него ни разделят Скалистите планини, слава Богу, но те няма да го спрат. Затова трябва да се сплотим. Да отидем в Колорадо. Бог ми се яви в един сън и ми показа точно мястото. Но трябва да тръгнем скоро, колкото се може по-скоро. Затова елате при мен. И други са тръгнали за насам.
— Не — студено заяви Надин. — Отиваме във Върмонт и толкоз. Само до Върмонт. Дотам не е далече.
— Твоят път ще е много по-дълъг от нашия, ако не се противопоставиш на властта му — отвърна старата жена, като я гледаше с голяма тъга. — Чуй ме, мъжът до тебе е добър човек. Той иска да постигне нещо в живота си. Защо вместо само да го използваш, не му станеш вярна жена?