Година по-късно тя се омъжи за Нейт Брукс. Хората доста обсъждаха този факт, о, да, хората обичат да правят това и понякога изглежда, че само за това ги бива. Нейт беше ратай при Хенри Хардести, преди да се оженят, и й беше добър съпруг. Може би не чак толкова сладък като Дейвид и със сигурност не толкова твърд и упорит като Хенри, ала бе добър човек и в общи линии правеше това, което тя му кажеше. Когато една жена премине определена възраст, беше голяма утеха за нея да знае, че думата й се чува.
От шестте си сина имаше тридесет и двама внука, а от тях деветдесет и един правнука — възможно бе и да са повече, но да не знае за тях. А по времето, когато избухна епидемията, знаеше, че се е сдобила и с три пра-пра-внука. И повече щеше да има, ако момичетата не взимаха от ония хапчета, за да не забременяват. Изглежда, че за тях да правиш секс беше като някаква нова игра на детската площадка. Абигейл изпитваше само съжаление към тях и към модерните им разбирания, но никога не изказа мнението си гласно. Беше работа на Бога да прецени дали грешат или не, когато взимат от хапчетата (но не и на онзи плешив изкуфял старец от Рим. Майка Абигейл цял живот бе методистка и се гордееше особено с това, че нямаше нищо общо с католиците). Ала тя добре знаеше какво пропускат те — екстазът, който можеха да изпитат, когато се изправеха на ръба на Долината на сенките; екстазът на жената, която се отдава изцяло на мъжа си и на своя Бог, шепнейки: „Ще се изпълни волята Ти, ще се изпълни Твоята воля.“ Онзи миг на върховен екстаз в секса, извършен пред Божиите очи, когато жената и мъжът преживеят отново греха на Адам и Ева, само че измит и осветен от кръвта на агнеца. Ето че пак се отнесе в спомените… Беше жадна, искаше й се да си е у дома в люлеещия се стол, искаше да я оставят на мира. Видя вляво да блести ламариненият покрив на кокошарника. Километър и половина, не повече. Беше едва десет и петнадесет — справяше се добре за момиче на нейната възраст. Ще влезе вътре и ще легне да спи до вечерта, когато ще се поразхлади. Това не беше грешно. Не и на нейната възраст. Продължи да влачи крака по пътя. Тежките й обувки бяха покрити с прах.
Да, имаше много роднини, които да я радват на стари години, и това все пак беше нещо. Сред тях имаше и такива като Линда и безотговорния търговски пътник, за когото се беше омъжила, които никога не идваха да я видят. Но имаше и други, като Моли и Джим, Дейвид и Кати, които се равняваха на един куп Линди и безотговорни търговски пътници, продаващи от врата на врата съдове за готвене без вода. Брат й Люк бе умрял последен на осемдесет и няколко години през 1949. И Самюъл, последният останал жив от синовете й, почина на петдесет и четири през 1974. Абигейл надживя всичките си деца и това не й се струваше редно, но явно Бог бе имал по-особени планове за нея.
През 1982, когато навърши сто, снимката й се появи във вестника на Омаха. Посети я един журналист от телевизията, който трябваше да направи репортаж за нея.
— На какво смятате, се дължи дълголетието ви? — бе я попитал младият човек и бе явно разочарован от краткия й, почти сопнат отговор:
— На Бог.
Искаха да им каже, че яде пчелен восък, че не се докосва до пържено свинско, че спи с вдигнати нависоко крака нощем. Ала тя не правеше нито едно от тези неща, защо тогава да ги лъже? Господ дарява и отнема живот, когато сам пожелае.
Кати и Дейвид й подариха телевизора, за да може да се види на новините. Дори получи писмо от президента Рейгън, който също не бе в първа младост, в което я поздравяваше за „напредналата й възраст“ и за факта, че бе гласувала единствено за републиканците, откакто бе получила правото да гласува. Е, за кого другиго да гласува? Рузвелт и хората от неговата партия бяха комунисти. Когато стана столетница, кметската управа на Хемингфорд Хоум я освободи от задължението да плаща данъци „за вечни времена“ поради същата тази „напреднала възраст“, за която я бе поздравил и президентът. Дори получи специален документ, удостоверяващ, че тя е най-възрастният човек в щата Небраска, като че ли това беше нещо, за което децата си мечтаеха да станат, като пораснат. Това с данъците бе добре, макар всичко останало да бе пълна глупост. Ако не бяха я освободили от тях, досега щеше да е загубила и малкото земя, която притежаваше. Повечето от земята и без това отдавна не бе нейна собственост. Имотите на семейството й и мощта на сдружението бяха достигнали своя апогей пак през онази вълшебна 1902 година и оттогава бяха в постоянен упадък. Бяха й останали само четири акра земя. Останалата бе продадена през годините или конфискувана за неплатени данъци… Собствените й синове бяха продали по-голямата част от земята — факт, който я караше да се срамува от тях. Миналата година бе получила писмо от някаква си нюйоркска организация, която се наричаше „Американско гериатрично общество“. В писмото се казваше, че тя бе шестият по ред най-възрастен човек в страната и третата по ред най-възрастна жена. Най-старият бил някакъв мъж от Санта Роса, Калифорния. Той бил на сто двадесет и две. Абигейл помоли Джим да сложи писмото в рамка и да го закачи на стената до писмото от президента. Джим бе изпълнил молбата й едва този февруари. Сега, като се замислеше, май точно тогава видя Моли и Джим за последен път.