Кръвта ти е в моите длани.
Откъм чувала с кокошките усети някакво раздвижване, което накара сърцето й да подскочи.
— Ей! — извика тя с изненадан, прегракнал старчески глас и придърпа рязко чувала към себе си. Забеляза, че отдолу е малко разкъсан.
До ушите й достигна приглушено ръмжене. Пред царевичната нива, до самия път лежеше готова за скок невестулка. Очичките й, вперени в старицата, отразяваха червеникавата лунна светлина. Към нея се присъедини още една невестулка. И още една. И още една.
Абигейл се обърна към другата страна на пътя и видя, че и там вече животинчетата се бяха строили в редица, присвили подлите си очички. Откъде се бяха събрали толкова много, зачуди се тя с все по-нарастващ страх. Веднъж, когато бе дете, я ухапа невестулка. Тя пъхна ръка под стълбите на Голямата къща, за да извади търкулналата се там червена топка, и усети как множество иглички се забиват в ръката й. Изпищя по-скоро от изненада от неочакваната настървеност и злоба на животното, които нарушаваха установения ред, отколкото от болката, която то й бе причинило. Когато издърпа ръката си, невестулката висеше на нея, стискаше я здраво със зъби, а гладката й кафява козина бе опръскана с кръвта на Абигейл. Извиваше тялото си бясно като змия. Абигейл пищеше и размахваше ръка, но не можеше да се откопчи, сякаш невестулката се беше сраснала с нея.
Братята й Мика и Матю бяха на двора, а баща й седеше на терасата и разглеждаше каталог за доставка на стоки по пощата. Тримата се втурнаха към нея и за миг се стъписаха от гледката пред очите им. Абигейл, тогава само на дванадесет, търчеше по поляната, където скоро щяха да построят плевнята, а от ръката й висеше като шал кафява невестулка, която размахваше черните си лапи, търсейки опора. Кръвта бе опръскала роклята, обувките и краката на момичето.
Баща й пръв излезе от вцепенението си. Грабна една цепеница и изрева:
— Абигейл, спри, не мърдай!
Гласът му, на който се бе подчинявала безпрекословно още от бебе, проби плътната пелена от панически ужас, който я бе обхванал, и стигна до съзнанието й. Вероятно нищо друго не можеше да й подейства по този начин. Тя застана неподвижно. Цепеницата изсвистя във въздуха и се стовари с такава сила, че тя почувства разкъсваща болка чак до рамото си (тогава си бе помислила, че без съмнение ръката й е счупена), след което кафявото нещо, което бе предизвикало такова страдание и почуда — в онзи ужасен миг тя не можеше да отдели тези две чувства едно от друго — лежеше проснато на земята с мокра и сплъстена от кръвта на Аби козина. Тогава Мика скочи с двата крака върху животното. Чу се ужасно хрущене, както когато сдъвчеш твърд бонбон, така че ако невестулката не беше вече мъртва, това със сигурност щеше да я довърши. Абигейл не припадна, но зарида и закрещя истерично.
В този миг и Ричард, най-големият й брат. дотича при тях, блед и уплашен. С баща им си размениха сериозни, пълни с тревога погледи.
— Никога през живота си не съм виждал невестулка да постъпва така — каза Джон Фримантъл, като хвана ридаещата си дъщеря за раменете. — Благодаря на Бога, че майка ти не е тук, а тръгна по шосето с оня боб.
— Може да е била б… — опита се да каже Ричард, но баща му го прекъсна, преди да е успял да довърши.
— Затваряй си устата. — Гласът му бе едновременно студен, гневен и уплашен. И Ричард наистина млъкна затвори си устата така бързо и плътно, че чак Аби чу как зъбите му изтракаха. — Ела, да отидем до помпата, миличка Абигейл, и да ти измием ръката.
Едва година по-късно Люк й каза това, което баща й бе попречил на Ричард да изрече гласно. Невестулката трябва да е била болна от бяс, за да я захапе така. Ако това се беше оказало вярно, то Аби щеше да умре от най-ужасната смърт, известна на хората, като се изключи смъртта чрез изтезания. Слава Богу, невестулката не бе бясна. Раната на Аби зарасна бързо. Въпреки това от онзи ден насетне тя изпитваше неописуем страх от невестулките, така, както някои хора се страхуват от плъхове и паяци. Тях да беше тръшнала чумата, не кучетата! Ала не би и сега тя…