Тя впери поглед в Ник, който седеше до масата и я гледаше със сериозно изражение в зрящото си око през дима от цигарата на Ралф Брентнер.
— Разбрах го, щом те видях, Ник. Този човек си ти. Господ е белязал сърцето ти. Белязал е и други и те също пътуват насам, слава Богу. Сънувам и него. Как дори и в този момент продължава да ни търси и Господ да ми прости за лошавината, но в душата си го проклинам. — Тя се разплака и стана да си наплиска лицето с вода. Сълзите й бяха израз на слабост и умора от живота; признак на човешкото в нея.
Когато се върна на масата, Ник пак пишеше. Откъсна листчето и го подаде на Ралф.
— Не знам нищо, за Бога, но ми е известно, че тук действа някаква сила. Всички ние бяхме тръгнали на север. Като че ли от тебе очаквахме отговора. Сънува ли някой друг от нас? Дик? Джун или Оливия? Момиченцето?
— Не, от тях не съм сънувала никого. Сънувах човек, който говори малко. Бременна жена. Един мъж на твоята възраст, който си има китара. И тебе, Ник.
— И смяташ, че е правилно да тръгнем за Боулдър?
— Това ни е писано да направим — отвърна майка Абигейл. Ник за момент подраска по листа и после написа: „Какво знаеш за дяволския човек? Знаеш ли кой е той?“
— Знам какво представлява, но не знам точно кой е. Той е въплъщение на злото, което все още съществува на земята. Останалите хора имат по малко зло в себе си. Крадците, сексманиаците, хората на насилието. Но той ще ги призове. Вече го прави. И те се събират около него много по-бързо от нас. Преди да се реши да действа, предполагам, че още много ще се присъединят към него. Не само лошите, ами и слабите… и самотните… и тези, които Бог е оставил без сърца.
„Може би не съществува реално — написа Ник. — Може би е… — той се замисли за момент и после добави: — … просто представлява лошата страна от всички нас. Може би сънуваме неща, които се страхуваме, че можем да извършим ние самите.“
Ралф прочете написаното, смръщил вежди, но Аби веднага схвана както искаше да й каже Ник. То не бе по-различно от това, което говореха новите проповедници през последните двадесет години. „Няма никакъв Сатана“, така учеха те. Зло имало и то произлизало вероятно от първородния грях, ала то било във всички нас и ние не сме можели да се освободим от него както не можеш да извадиш жълтъка от яйцето, без да счупиш черупката. Тия проповедници оприличаваха Сатаната на един голям пъзъл и всеки мъж, жена л дете на земята били малко парченце, една необходима част от цялото. Да, така беше модерно да се мисли в днешно време, но не отговаряше на истината. И ако Ник продължаваше да мисли по този начин, зловещият човек щеше да го схруска за вечеря.
— Сънувал си ме. Нима не съществувам в действителност?
Ник кимна.
— И аз те сънувах. Ти съществуваш ли? Слава Богу, че седиш сега на стола с бележник на колене. Този, другият Ник, е точно толкова истински, колкото си и ти. Да, той съществува. — Тя пак си спомни за невестулките, за червеното око в тъмнината и продължи с прегракнал глас: — Това не е Сатаната. Но този човек и Нечестивият се познават добре и често обменят мисли. В Библията не се казва какво се е случило с Ной и неговото семейство след потопа. Но не бих се изненадала, ако е имало някаква ужасна битка за душите на малкото останали живи, за душите им, за телата им, за начина им на мислене. Не бих се учудила, ако такова нещо очаква и нас.
— В момента той е на запад от Скалистите планини. Рано или късно ще тръгне на изток. Може би не тази година. Когато се почувства готов. Ние трябва да се изправим насреща му.
Ник клатеше глава смутен и разтревожен.
— Да — промълви старицата. — Ще видиш. Очакват ни горчиви дни. Смърт и ужас, предателство и сълзи. И не всички ще останем живи, за да видим какъв ще бъде изходът.
— Това никак не ми харесва — промълви Ралф. — Не ни ли стигат нещастията, които преживяхме, и това, което предвещавате с Ник? Нямаме ли си достатъчно проблеми? Нямаме лекари, електричество, нищо. Защо ни трябва сега и тази проклета „награда“?
— Не знам. Така иска Бог. Той не дава обяснения на хора като мен.
— Ако Той иска това, тогава бих предпочел да се пенсионира и да остави някой по-млад да поеме нещата в свои ръце — иронично заяви Ралф.
„Ако дяволският човек е на запад — написа Ник, — може би ние трябва да рискуваме и да тръгнем на изток.“ Абигейл поклати глава търпеливо.