— Ник, всичко е подчинено на Бога. Не разбираш ли, че и той е част от Божия промисъл? Така е, независимо колко неразгадаем за нас е Неговият план. Дяволският човек ще те следва, където и да бягаш, защото и той служи на Бога и Бог иска ти да се изправиш лице в лице с него. Няма полза да се противопоставяш на Божията воля. Всеки мъж или жена, направил това, ще намери смъртта си в търбуха на звяра.
Ник написа кратко послание на листа. Ралф го прочете наум и се почеса по носа. Не му се щеше да го съобщи на старата жена, защото знаеше, че тя нямаше да преглътне такова нещо. Сигурно щеше да се развика, че Ник богохулства, и да събуди всички.
— Какво пише той? — попита Абигейл.
— Ами… — Ралф прочисти гърлото си и перото, затъкнато в шапката му, потрепери. — Казва, че не вярва в Бог. — Предал съобщението, той сведе тревожно поглед към пода и зачака бурна реакция от страна на старицата.
Ала тя само се закиска, стана и се приближи до Ник. Взе едната му ръка в своята и я потупа.
— Бъди благословен, Ник, ама това няма никакво значение. Той вярва в теб.
Останаха в дома на Аби Фримантъл и следващия ден. Това бе най-хубавият ден за всички тях от началото на епидемията, като деня, в който водата беше потекла.от планината Арарат. Дъждът спря в ранните, утринни часове и към девет небето на средния запад представляваше типична привлекателна за окото фреска от слънце и разкъсани облаци. Царевицата проблясваше на светлината, сякаш бе обсипана с разноцветни изумруди. За пръв път от седмици насам времето бе хладно.
Том Кълън тича цяла сутрин из полето. Разперил ръце, плашеше гарваните, които се издигаха на рояци. Джина Маккон седеше на земята до люлката и доволна си играеше с куп хартиени кукли, които Абигейл бе намерила на дъното на един сандък. Преди това двамата с Том си бяха поиграли с количките и камионите, които той бе взел от магазина за играчки в Мей, Оклахома. Слабоумният беше готов да изпълни всички желания на Джина.
Дик Елис, ветеринарят, се приближи срамежливо до майка Абигейл и я попита дали някой в района е отглеждал прасета.
— Ами Стонърови открай време се занимават с това — отвърна му тя. Седеше на верандата, люлееше се на стола, подрънкваше на китарата и наблюдаваше как Джина си играе на земята, изпънала счупения си крак.
— Мислиш ли, че може да са останали живи?
— Ще трябва да отидеш и да провериш. Може и да са. А може да са избягали и да са подивели. Май сред нас има един, на когото са му се присънили свински пържоли снощи? — каза Аби с игриво пламъче в очите.
— Май е така.
— Ти колил ли си някога прасе?
— Не. Чистил съм ги от паразити — отвърна Дик с широка усмивка, — но не ми се е случвало да ги коля. Може да се каже, че бях против насилието.
— Мислиш ли, че ще изтърпите с Ралф една жена да ви покомандва?
— Може.
Двадесет минути по-късно тримата тръгнаха. Абигейл седеше по средата в кабината на пикапа, поставила бастуна между коленете си, сякаш бе царски жезъл. Във фермата на Стонър намериха две прасета в задния двор. Бяха съвсем здрави и охранени. Явно, когато храната беше свършила, бяха изяли по-слабите си и нещастни събратя.
Ралф окачи една кука в плевнята на Рег Стонър. Следвайки напътствията на Абигейл, Дик най-сетне успя да хване и върже здраво с въже задния крак на едно от прасетата. То се мяташе бясно и квичеше, но все пак смогнаха да го завлекат до плевнята и да го закачат с главата надолу на куката.
Ралф намери в къщата дълъг двадесет сантиметра касапски нож. „Това не е никакъв нож, ами си е направо байонет“ — помисли си Аби.
— Вижте, не знам дали ще мога да го направя — каза той.
— Ами тогава дайте на мене — отсече старицата и протегна ръка. Ралф погледна колебливо към Дик. Ветеринарят вдигна рамене. Ралф подаде й ножа.
— Господи, благодарим Ти за този дар, който ще получим благодарение на Твоята щедрост. Благослови тази свиня, която ще ни нахрани, амин. Отдръпнете се, момчета, да не ви опръска кръвта.
Тя преряза гърлото на прасето с един замах. Някои неща човек никога не забравя, независимо на колко години е. Старицата отстъпи бързо назад и извика:
— Запалили ли сте огъня на двора? Сложили ли сте казана? Трябва ни гореща вода.
— Да, госпожо — отвърна Дик почтително, без да откъсва поглед от прасето.
— Намери ли четките? — обърна се Абигейл към другия мъж.
Ралф извади две големи четки с твърди, жълти косми.
— Тогава го занесете и го сложете във водата. След като поври повечко, ще го изчегъртате хубаво с четките и след това ще му свалите кожата така лесно, все едно белите банан,