Тя имаше конско лице и набито тяло на селянка. Фран, която обикновено забелязваше първо хубавото в човека (дори и в Харолд, например, бе забелязала какви красиви ръце има за момче), установи, че Пери има фантастична кестенява коса и тъмносини, интелигентни очи. Каза им, че е преподавала антропология в университета на Ню Йорк и че е взимала активно участие в борбата за различни каузи, като правата на жените и равнопоставеност на болните от СПИН. Не се беше омъжвала. Веднъж бе споделила с Франи, че Марк бил така добър с нея, че за повече не би могла и да мечтае. Преди това мъжете я пренебрегвали, взимали я за цивилно ченге или за наркоманка. Допускаше, че при нормални обстоятелства вероятно и Марк щеше да е сред тези, които я бяха пренебрегвали, ала обстоятелствата не бяха нормални. Срещнали се в Олбани на 30 юни, където Перион прекарвала лятната ваканция с родителите си и след кратък разговор решили да напуснат града, преди микробите, които се развивали в разлагащите се трупове, да им причинят това, което грипът не успял да направи.
И така, тръгнали на път. На следващата нощ се любили за първи път, по-скоро водени от отчаяние и чувство на самота, отколкото защото изпитвали истинско привличане. Разговорът им бе чисто женски, но Франи не беше споменала нищо за него дори в дневника си. Марк бил изключително добър с нея. Пери й бе разказала историята си с тихия и леко учуден тон на всички невзрачни жени, които са намерили истински свестен мъж в този жесток свят. Влюбила се в него и всеки ден го обиквала все повече и повече. А сега го заплашваше смърт.
— Странно. Всички ние, освен Стю и Харолд, сме завършили колеж. Сигурна съм, че и ти щеше да следваш, Харолд, ако животът бе продължил нормалния си ход.
— Да, навярно — отвърна Харолд. Пери се обърна към Марк и пак избърса с кърпа челото му, много нежно, с любов. Този жест напомни на Франи за илюстрация в домашната им Библия, където три жени подготвяха тялото на Исус за погребението, като го мажеха с благовонни масла.
— Франи, ти си следвала английска филология, Глен е бил преподавател по социология, а Марк тъкмо подготвял доктората си по американска история. Харолд, според мен и ти щеше да бъдеш студент по английска филология, щом имаш желанието да станеш писател. Бихме могли да проведем няколко напълно безсмислени псевдонаучни беседи. Както впрочем и правихме.
— Да — съгласи се Харолд. Гласът му, който обикновено бумтеше, сега едвам се чуваше.
— Общото хуманитарно образование ти помагало да мислиш, това май го четох някъде. Фактите, които научаваш в процеса на следването, били на второ място. Най-важното било да те научат да разсъждаваш конструктивно и да стигаш сам до правилни изводи.
— Хубаво е — каза Харолд. — Харесва ми.
В този момент той наистина сложи ръка на рамото на Франи. Тя не се отдръпна, но й беше неприятно.
— Не, изобщо не е хубаво — противопостави се яростно Пери и реакцията й дотолкова изненада Харолд, че той свали ръката си от рамото на Франи. На нея веднага й стана по-леко.
— Нима? — попита плахо той.
— Той умира! — каза Пери, не високо, но с глас изпълнен с гняв и безпомощност. — Той умира, защото всички ние сме си прекарали времето в празни приказки по общежития и евтини апартаменти в колежански градчета. О, аз мога да ти разкажа за индианците от Нова Гвинея, а Харолд може да ни обясни какви литературни похвати са използвали модерните английски поети, но с какво ще помогне това на моя Марк?
— Ако някой от нас имаше медицинско образование… — поде предпазливо Франи.
— Да, ако. Но няма такъв. Нямаме дори автотехник сред нас или някой, който да е учил във ветеринарен институт и поне да е гледал как се оперира крава или кон. — Тя ги погледна с индиговосините си очи, които бяха потъмнели от мъка. — Колкото и да сте ми симпатични, мисля, че сега съм готова да ви заменя всичките за един истински специалист. Вие всички така се страхувате да го докоснете, макар много добре да разбирате какво ще се случи с него, ако не направим нещо. И аз съм същата като вас, не правя изключение.
— Поне двамата… — Франи не довърши изречението. Искаше да каже, че поне двамата мъже са отишли да търсят книги и инструменти, но реши, че това беше неподходящ израз за пред Харолд. — Поне Стю и Глен отидоха в града. Това все пак е нещо, нали?
— Да, така е — въздъхна Пери. — Но решението взе Стю. Единствен той заяви, че е по-добре да се предприеме нещо, отколкото само да седим и да кършим ръце. — Тя погледна към Франи и попита: — А ти знаеш ли какво е работил преди?
— Работел е във фабрика — веднага отвърна Франи. Не видя как Харолд смръщи вежди, подразнен от това, че тя бе запозната с подробности от миналото на Стю. — Монтирал електронните схеми в калкулатори. Може да се каже, че е бил електронен техник.