Глен и Харолд изглеждаха объркани и изплашени. „Те са лесна мишена“ — помисли си Франи със страх. Тя самата не разбираше добре ситуацията, но нещо я смущаваше в съотношението на половете. „Четирима мъже и осем жени“ — подсказа й някакъв вътрешен глас и после го повтори, но по-високо, с все по-нарастваща тревога: „Четирима мъже и осем жени!“
— Харолд — прошепна Стю. По очите му се виждаше, че е проумял нещо. — Харолд, недей… — сетне събитията се развиха мълниеносно.
Стю носеше пушката си преметната на гърба. Той смъкна рамо надолу, ремъкът се плъзна и пушката се озова в ръцете му.
— Не прави това! — извика бясно брадатият. — Гарви! Върджи! Рони! Убийте ги! Но без жената!
Харолд понечи да извади пистолетите си, забравяйки, че все още са закопчани в кобурите.
Глен Бейтман продължаваше да седи зад него, вкаменен от изненада.
— Харолд! — изкрещя Стю.
Франи също се опита да свали пушката си. Имаше чувството, че атмосферата около нея изведнъж се е запълнила с меласа, лепкава и гъста, през която никога нямаше да успеят да преминат. Осъзна, че най-вероятно сега ще намерят смъртта си.
— СЕГА! — изкрещя едно от момичетата.
Франи го погледна, като продължаваше опитите си да свали пушката от гърба си. Не беше момиче, а по-скоро жена на около двадесет и пет години. Пепеляворусата й коса стърчеше около главата й като нащърбена каска, сякаш скоро жената се бе подстригала с ножица за кастрене на жив плет.
Повечето жени не помръднаха. Изглеждаха обезумели от страх. Но русото момиче и още три други реагираха.
Всичко стана за седем секунди.
Брадатият мъж бе насочил пистолета си към Стю. Когато момичето изкрещя „СЕГА!“, дулото се отмести леко в нейна посока, като лескова пръчка, открила подпочвена вода. Звукът от изстрела прогърмя, сякаш железен прът пробиваше картон. Стю падна от мотора, който се стовари отгоре му. Франи извика.
Младият мъж се подпря на лакти, които бе ожулил при падането. Хондата беше притиснала краката му. Започна да стреля. Брадатият запристъпва назад като водевилен танцьор, който напуска сцената след изпълнението си. Избелялата му карирана риза се изду. Дулото на автоматичния му пистолет се насочи към небето и същият пронизителен звук се чу още четири път. После брадатият падна по гръб.
Двама от мъжете, които стояха зад него, се обърнаха към жената, когато тя извика. Единият натисна и двата спусъка на старата 12-калиброва „Ремингтън“, без да подпира приклада. Държеше я перпендикулярно на земята, до дясното си бедро. Изстрелите проехтяха като гръм, паднал в малка стая.
Пушката отскочи назад, смъкна кожата на пръстите му и падна с трясък на шосето. Лицето на една от жените, които не бяха реагирали на зова на русата, се превърна в невероятна кървава маса. За един миг на Франи й се стори, че чува как кръвта се стича по асфалта, сякаш внезапно бе ливнал пороен дъжд. От тази кървава маска я гледаше само едно непокътнато око. То беше замъглено, лишено от съзнание. Жената падна по лице на пътя. Комбито, което се намираше зад нея, беше цялото надупчено от куршумите, по едно от стъклата пълзяха пукнатини, вследствие на които бе станало млечнобяло като око на слепец. Русата жена се вкопчи във втория мъж, който се бе обърнал към нея. Куршумите от неговата пушка прелетяха между телата им. Едно от момичетата се хвърли на земята към падналата двуцевка.
Третият мъж, който не помръдна при вика на русата жена, започна да стреля по Франи. Тя още седеше на мотора си, с пушка в ръка и мигаше глупаво насреща му. Кожата на мъжа бе с маслинен цвят, което издаваше италианския му произход. Тя усети как един куршум профуча покрай лявото й слепоочие.
Харолд най-сетне успя да измъкне един от пистолетите си. Насочи го и стреля по мургавия мъж. Разстоянието между тях бе около петнадесет стъпки. Не го улучи. В розовата каравана вляво, точно до главата на мъжа, се появи дупка от куршум. Мургавият непознат погледна към Харолд и изломоти:
— Сега те убих, копеле.
— Не го прави! — изкрещя Харолд, хвърли пистолета на земята и вдигна ръце над главата си.
Мургавият стреля три пъти срещу него. И трите пъти не улучи. Третият куршум за малко да уцели Харолд, ала само отнесе ауспуха на мотора, който се преобърна. Харолд и Глен се озоваха на земята.
Бяха изминали вече двадесет секунди. Харолд и Стю лежаха на пътя. Глен седеше, скръстил крака, а изражението му показваше, че не е наясно нито къде точно се намира, нито какво точно става. Франи се опитваше отчаяно да застреля мургавия, преди той да е улучил Харолд или Стю, но пушката й отказваше да стреля, спусъкът не помръдваше, защото бе забравила да махне предпазителя. Схватката между мъжа и русата продължаваше. Вече две жени се бореха за изпуснатата на земята пушка.